Хакан Яман добре си спомня преживяното. "Вечерта на 3 юни, някъде към 22.00 ч. се прибирах към къщи. По онова време в Истанбул, а и в цяла Турция, имаше протести. Полицията действаше особено твърдо срещу демонстрантите. Аз бях ранен от снаряд със сълзотворен газ. Паднах на земята и полицаите буквално ме прегазиха. Малко преди да изпадна в безсъзнание усетих, че нещо се заби в окото ми. После полицаите ме повлякоха нанякъде и ме захвърлиха", разказва 40-годишният Хакан Яман.

Протестите, започнали в истанбулския парк Гези, впоследствие обхванаха почти цялата страна. В тях се включиха милиони хора. Хакан разказва, че във въпросната нощ не е участвал в демонстрациите, а просто се прибирал към дома си. Последиците от полицейското насилие той усеща и до днес: "С лявото око не виждам нищо. Носът ми беше счупен. Не беше останала нито една здрава костица в лявата част на лицето ми. За три години са ме оперирали девет пъти. Лекарите взеха костна маса от други части на тялото, за да стабилизират лицевите ми кости", споделя Хакан Яман.

Протестите в Турция започнаха на 27 май 2013 и първоначално бяха насочени срещу изсичането на дървета в парка Гези, където властите искали да изградят търговски център. Група от около 50 души опъва палатки в парка, за да попречи на изсичането. На 31 май сутринта полицията нахлува в палатковия лагер. Тогава десетки хиляди демонстранти се насочват към площад „Таксим” и протестите постепенно обхващат цялата страна. 37-годишният Волкан Кезанбилидж също е сред хилядите протестиращи, отправили се към площада. На булевард „Тарлабашъ”, който води към „Таксим”, бил улучен от гумен куршум, изстрелян от полицията. Волкан завинаги загубва зрението си.

2,5 милиона души излязоха на протести

По данни на вътрешното министерство, протестите обхващат всички турски провинции с изключение на Бингьол и Байбурт. Според официалните данни, в протестите в Турция участват 2,5 милиона души. Четири дни след началото им, десетки хиляди турски граждани окупират площад „Таксим” и парка Гези.

В град Гебзе, на около 65 километра от Истанбул, 23-годишният студент Окан Гьочер се качва в колата с още няколко приятели и се отправя към Истанбул, за да се присъедини към демонстрантите в парка Гези. Полицията обаче блокира шосетата и младежите са принудени да продължат пеша. "Бяхме в първите редици. Зад нас имаше хиляди, може би десетки хиляди. Всички се опитваха да се придвижат напред. Но полицията ни спря със сълзотворен газ. Тогава предупредих приятелите си, че полицаите се целят в нас. Нямахме никакъв шанс да се измъкнем", разказва Окан.

По данни на няколко правозащитни организации, по време на протестите загиват 11 души. Над 8 000 души са ранени. Досега обаче пред съда са изправени само петима, заподозрени в убийство. Разследванията срещу други евентуални заподозрени за насилията срещу Яман, Кезанбилидж и Гьочер приключват без повдигане на обвинения. Адвокатът на Яман твърди, че правителството е упражнило натиск върху съда и е проточило разследванията до безкрайност. Не им било разрешено и да разгледат снимките на полицията, направени по време на акциите срещу демонстрантите. Експертите на съда освен това обявили, че кадрите на полицейско насилие, разпространени в интернет, не са достатъчно доказателство за установяване на вина.