"Венерин капан" - така се наричат на жаргона на тайните служби, при това много преди времето на Мата Хари, дамите, изпращани като еротична примамка за властимащи мъже. КГБ нарича своите секс-агентки "Лястовички". В китайските хотелски лобита понястоящем имало немалко техни последователки, предупреждават западни правителства. А на една красавица с профил във Фейсбук на име Ройт Цукерман, както се твърди, миналата година са се хванали не по-малко от 200 израелски военнослужещи, които масово издали на заинтересованата млада дама детайли за работното време, числеността на войските и действията им. Без да имат и понятие, че зад снимката на прелъстителната жена по всяка вероятност се е криела организацията "Хизбула".

Тук става пределно ясно какво е съотношението на силите между либидото и предпазливостта. Когато говорим за един от най-могъщите финансисти в света, който пък отгоре на всичко е искал да стане и френски президент, то не изисква ли именно критичният разум да си зададе въпроса: кой би могъл да е изпратил 32-годишната хотелска служителка в Ню Йорк, която твърди, че шефът на МВФ я е изнасилил?

Опит за преодоляване на шока?

Мнозинството французи наистина гледат на въпроса така. На запитването на демоскопския институт CSA дали Строс-Кан е станал жертва на съзаклятие 22 % от анкетираните отговарят "Да, със сигурност", 35 % казват "Да, възможно е". От привържениците на Социалистическата партия, от името на която Доминик Строс-Кан щеше да се кандидатира като съперник на Никола Саркози, дори цели 70 % вярват в заговор.

Едно телевизионно интервю разпали миналата седмица спекулациите за сработване между тъмни сили в апартамент 2895/2806 на "Софител" в Манхатън. Клод Бартолоне, френски депутат социалист, оповести, че Строс-Кан бил споделил на среща с него на 29 април в Париж следното: "Оставам с впечатлението, че в момента руснаците, най-вече Путин, са съюзниците на Франция (има се предвид Саркози) в опита да ме отрежат от МВФ, преди да съм в състояние да изявя готовността си да се кандидатирам за президент от Социалистическата партия." Такова подреждане на мотивите не е съвсем безумно, нали?

Русия като съсобственик на резервите на МВФ е малко заинтересована Строс-Кан да замеря Гърция и други страни от еврозоната с все по-крупни суми от общите пари. Саркози пък е силно заинтересован да се отърве от един съперник, който според направена през февруари анкета, щял да бъде предпочетен за президентството от 61 % сред французите. И в крайна сметка нима не знаем колко малки са задръжките на тайните служби по отношение на мръсните работи? Едните изпращат търговци с полоний (в случая с отравянето на критика на Кремъл Александър Литвиненко през 2006 година), другите - аквалангисти с магнитни мини (в случая с потопяването на кораба на "Грийнпийс" "Рейнбоууориър" през 1985 година).

Но внимателно! Измервано само с мащабите на вътрешната логика, твърде трудно би могла да бъде атакувана и тезата, че Строс-Кан е извънземно, срещнал в нюйоркския хотел неочаквано представителка на враждебна планета. Може да е разбираемо и, че впоследствие се е стигнало до интензивен физически контакт.

Така е със съзаклятническите теории: те разцъфтяват особено пъстро, когато най-близкото до ума обяснение или изглежда твърде профанско, или пък застрашава един обичан мироглед. Склонността на французите да съзират дейността на други сили освен сексуалния нагон на Строс-Кан, може и да е опит за преодоляване на шока, предизвикан от дълбокото падение на левия носител на надеждите в страната. Както всяка друга съзаклятническа теория, така и "Кан-гейт" придобива сила от вградената си имунна система.

Негативните факти не могат да бъдат доказани - това важи както за чудовището от Лох Нес, както и за оръжията за масово унищожение в Ирак. Че двете неща не са били никога няма да се докаже със сигурност. Може би трябва само да се продължи с търсенето?

Ползата от конспиративните теории

С което бихме се озовали, погледнато от друга страна, при ползата от теориите за заговор: известна спекулативна откровеност, хваната ръка за ръка с обективна упоритост, може да бъде началото на големи разкрития. Когато през 2003 година журналисти надушиха фабрикуване на доказателства срещу Саддам Хюсеин, те разследваха случая и действително откриха специално сформирана в Белия дом и в Пентагона мини-тайна служба, систематично запушваща устите на съмняващите се от ЦРУ. Непоклатимо ясно стана, че мисията в Ирак не е последвала информацията, а информацията е последвала мисията. Скандал със световно-политически последствия.

По-стар пример от Франция е аферата "Драйфус". По обвинение в държавна измяна в края на 19-ти век евреинът-офицер капитан Алфред Драйфус е осъден на доживотно заточение. Необходимо е смелото "Аз обвинявам" на писателя Емил Зола, за да се разкрие широкото и традиционно съзаклятие на републиката срещу всичко еврейско, криело се всъщност зад процеса. (За щастие еврейският произход на Строс-Кан в случая не играе роля в актуалната дискусия.)

И какво ни казва всичко това за случая Строс-Кан? От една страна, че няма нищо невъзможно. Че е правомерно, дори може би се налага да се проследят и на пръв поглед абсурдни следи. Но и че реалността страда от тежка неконкурентноспособност спрямо съзаклятническите теории. Тя рядко e така завладяваща, така забавна.