Безспорно е, че ножицата между бедни и богати се разтваря все по-широко. Но кои са всъщност наистина богатите? Дали това са онези сред нас, които все повече увеличават дистанцията с останалите групи в обществото?

Типичният германски богаташ е мъж над 55 г. и без деца

Съгласно разпространената дефиниция, за богат в Германия се смята всеки, който получава повече от двойния медианен доход (точно по средата на дадена група или в обществото). На тази дефиниция отговаря еднолично домакинство със средногодишен нетен доход от над 35 616 евро.

За "много богати" се смятат домакинствата, които надвишават трикратно медианния доход, т.е. с нетен годишен доход от най-малко 53 424 евро. 41 процента от така дефинираните "много богати" са хора със собствен бизнес, 52 % служители (и много малка част - работници), а 6 процента са държавни служители. Типичният "много богат" германец е над 55 години, от мъжки пол, има средно или висше образование и живее в домакинство без деца. Хората от тази категория имат големи шансове да не изпаднат надолу по социалната стълбица в обществото.

Трябва обаче да се запитаме, дали това са наистина богатите? Дали е богат, например, даден специалист, който се намира малко преди пенсия? Или един инженер, едноличен търговец, университетски професор? Това ли са тези 8,1 процента "богати", респективно 1,9 процента "много богати", върху които трябва да се концентрира дебатът за разпределението на богатствата? Едва ли.

"Истински богатите не знаят колко получават"

Така стигаме до дилемата на всички изследвания по въпроса за богатството: почти няма валидни данни за мултимилионерите и милиардерите, за които веднага се сещаме, щом стане въпрос за богатство. Както със съжаление констатира ЕЦБ, изследванията за разпределението на богатството се базират в повечето случаи на анкети. Или както казва графиня Глория фон Турн-и-Таксис: "Който е наистина богат, не знае колко получава. А той не участва в анкети. Тези социологически проучвания не достигат дори до 0,1 процент от богатите".

Именно в най-горния сегмент на разпределението обаче се наблюдава и най-масивното неравенство. И докато за доходите има международно възприети дефиниции, то за богатството няма ясно определение.

ЕЦБ се опитва за първи път да обхване богатството и да направи съпоставки за цяла Европа. В студията Household Finance and Consumption, Германия фигурира като страната с най-голямо неравенство в еврозоната. Изследването на ЕЦБ обаче страда от недостатъка, че в различните страни статистиката отчита по различен начин финансовото и вещественото богатства. В еврозоната съществуват освен това разлики и между обществените пенсионни каси, образователните системи и здравеопазването. Вследствие на това, германците изглеждат твърде бедни в международен мащаб.

Годишните класации на списание Forbes обаче показват, че проучванията за притежаваните богатства в Германия обхващат само малка част от наистина богатите хора. Според данните на Forbes за 2014 година, десетте най-богати германци притежават заедно богатства за над 140 милиарда евро. Сред тях има собственици на супермаркети и търговски вериги, автомобилни производители, спедитори, притежатели на софтуерни компании и банки. Те трупат богатството си във фирмите и по това се различават от останалата част от Европа. Но и те, както и всички останали богаташи, предават богатството си по наследство. Нерядко богатството бива наливано във фондации.

Австрийският богаташ е многодетен

Според проучване на австрийската Национална банка, наистина богатият австриец често имат пет или повече деца. И това е най-съществената разлика с аналогичното изследване в Германия: в повечето случаи истински богатите в Австрия имат много деца, защото се грижат за продължаването на династията.

Дебатът за разпределение на богатствата трябва да се концентрира главно върху наистина богатите, чието състояние през последните 20 години се е увеличило значително. За това е спешно необходимо да бъде намерено международно сравнително определение за богатство, което да обхваща различните данни за доходите и активите на най-богатия един процент от хората. Анкетите не са подходящи за това.

Статистическото обхващане на финансовото богатство, на акциите в офшорни фирми и на недвижимите и движимите имоти технически е напълно осъществимо. Централни банкови регистри и международният обмен на информация могат много да спомогнат за обхващане на богатствата в чужбина и за ограничаване на бягството на капитали. На фона на растящото неравенство в света е неоправдано богатството да се ползва от защитата на неговата анонимност, а измерването му да се възприема като нарушаване на табута.

Проф. д-р Бригите Унгер е директор на Научния институт за икономически и социологически проучвания към фондацията "Ханс-Бьоклер" и професор по икономика в университета в Утрехт