Агенция Франс Прес, босненската ФЕНА и Осерваторио италиано се спират на кандидатурата на Меглена Кунева за президентските избори. Изданията поместват кратък портрет на първата българска еврокомисарка и цитират следните й думи: "Моята сила е в моята независимост". Проучване на българския НЦИОМ от месец май сочи, че 53% подкрепят кандидатурата й, като се очаква популярността й да расте. Според политическите анализатори шансовете за успех на Меглена Кунева зависят от това кои партии ще я подкрепят. АФП посочва, че единственият друг известен кандидат до момента е "пренавитият лидер" на крайнодясната партия "Атака" Волен Сидеров, който се изправи на балотаж срещу президента Георги Първанов през 2006 година. ГЕРБ все още не е обявила кандидата си, както и БСП.

Австрийският Виртшафтсблат посочва, че австрийците трябва да работят доста повече от българите, за да финансират държавата си. Какво ще рече това ли? Става въпрос за момента, в който гражданите престават да работят за държавната каса и започват да пълнят собственото си портмоне (изчислено според средния доход). В Австрия до 31 юли работещите финансират държавата, а от 1 август започват да пълнят собствения джоб. Американците трябва да работят само до 12 април, а германците до средата на юли. Българите са някъде по средата - те финансират държавната хазна до 4 май.

„Едната ръка измива другата. Корупцията в ЕС виновна за изчезването на 120 млрд евро годишно” – това заглавие откриваме в Меркише Алгемайне по повод представения вчера в Брюксел от Сесилия Малмстрьом Пакет за борба срещу злоупотребите със служебно положение. В статията са дадени няколко скандални примера за шуробаджанащина и злоупотреби с аграрните субсидиите. Първият е от България: "Галина Димитрова-Пейчева доскоро е стопанисвала преуспяващо земеделско предприятие. Имайки предвид, че тя е само на 26 години, успехът й е направо зашеметяващ. Не по-малко възклицания буди фактът, че тя е получила от европейския бюджет 700 000 евро субсидии. Обяснението всъщност е простичко: татенцето Димитър Пейчев дълго време е бил зам.-земеделски министър и отговорен за европейските субсидии. Този случай не е единичен, нито пък сюжетът се ограничава само до България и Румъния", коментира Меркише Алгемайне.

Не само по отношение на корупцията София и Букурещ са на светлинни години от останалите в ЕС. България и Румъния не трябваше да влизат в Общността, поне докато не бъдат преодолени големите различия между тях и останалите членки, пише агенция ОТС, позовавайки се на публикация за корупцията сред 27-те, поместена в Мителдойче Цайтунг. Корупцията вреди на ЕС, затова са нужни не апели, а действия, подчертава изданието.

Присъединяването на Румъния и България към Шенген е по-скоро въпрос на години, а не на месеци, пише днес румънският вестник Журналул национал, като цитира публикация във Файненшъл таймс. Дипломатически източници от Брюксел, според Файненшъл таймс, твърдят, че доверието в съдебните институции, необходимо за присъединяването, просто "в момента не съществува".

Турският Миллиет цитира публикация на германското списание Шпигел. Докато Европа разсъждава за своето бъдеще, Турция се превърна в динамична регионална сила, отбелязва списанието. В публикацията се твърди, че запознатите с България и Румъния чужденци, след като отидат в Турция, забелязват голяма разлика от гледна точка на развитието. Списанието отбелязва, че през миналата година Турция е постигнала икономически растеж от 8,9 процента, докато икономическият растеж на Германия е бил 3,6 процента.

Руският сайт tvkultura.ru информира, че изучаването на руски език отново е на мода в Европа. През 90-те години на миналия век в България руският е бил на 14 място по броя на изучаващите го. Днес той е на втора позиция - след английския, но преди немския. В Полша през 1990-те е бил на 16, а днес - както и в България на второ.

"Спомени за България в сърцето" - така е озаглавена статия в испанския сайт elalmeria.es за инициативата на една организация, чиято цел е да събуди националното самосъзнание на българските деца, израснали в Испания. За целта организацията предлага специален курс, в който българчетата научават повече за корените си.