Едно помагало за сексуалното възпитание на децата, раздавано на възпитателките и възпитателите в берлинските детски градини, предизвика бурни дискусии. Берлинската община, управлявана от коалиция между  социалдемократи, леви и зелени, разпространи брошура под заглавие „Мурат играе на принцеса, Алекса има две майки, а Софи вече се казва Бен". Според авторите ѝ, тази брошура, която е първата по рода си в немскоезичното пространство, е замислена като помагало за възпитателите в яслите и детските градини, където се дават деца на възраст от една до шест години. Дяснопопулистката партия „Алтернатива за Германия” остро критикува брошурата с твърдението, че това е опит на Левицата и на Зелените да превъзпитат децата от най-ранна възраст, а християндемократите смятат, че е прекалено рано пред децата в предучилищна възраст да се говори по проблемите на сексуалната идентичност. Срещу брошурата вече върви петиция в интернет, която миналия месец беше събрала над 40 хиляди подписа.

Четиво за възпитателките, а не за децата

Важно е да се знае, че брошурата всъщност е помагало за възпитателите, а не четиво за малките. Авторите ѝ искат да помогнат на възпитателите и възпитателките, които във всекидневната си работа се сблъскват с такива въпроси като: Как да отговорим на онези родители, които не искат хомосексуални възпитатели в детските градини? Какво да правим, ако едно момченце дойде в детската градина, облечено с рокля? Как да реагираме, ако Том се подиграва на Леа, че няма баща, но има две майки?

Нужна ли е такава брошура? – питат се мнозина. Седмичникът „Ди Цайт" дава думата на една 53-годишна берлинска възпитателка, която ръководи детска градина от веригата „Монтесори". Дагмар Беренд се отнася спокойно към дискусията и говори за практическото приложение на въпросната брошура. Според нея, брошурата е навременна, тъй като във всекидневната работа на възпитателите повечето поставени въпроси отдавна са на дневен ред. Въпроси задават и самите деца. „Чувствам се по-добре, когато знам, че съм в състояние спонтанно и открито да реагирам на детските въпроси, свързани със сексуалната ориентация“, казва Дагмар Беренд и продължава:

„Децата  са много наблюдателни, техните антени са особено фини. Те добре осъзнават промените, настъпващи около тях и изпитват парещ интерес, когато, примерно, тяхно приятелче си тръгва към къщи със своите две майки. В Германия хомосексуалните двойки имат право на брак и да осиновяват деца. Малките в градината научават тези факти и се питат като какво е това да заминеш на почивка с двамата си татковци."

Възпитателката уточнява, че само един процент от децата в нейната градина живеят в домакинство с еднополови родители и разказва:

„За мен лично изобщо не беше лесно, когато насреща ми застана бащата на едно от децата, който говореше за „своя мъж". Аз самата трябваше да намеря начин да се справя със ситуацията. Как да наричам неговия партньор? Дали да казвам „Вашия мъж" или „Вашата жена" - налагаше се тепърва да свиквам с това. Много ми помогна фактът, че хомосексуалните двойки говорят съвсем открито за себе си и за децата, които са осиновили или взели за отглеждане. Разбира се, те винаги са тревожат, че децата им може да попаднат в изолация. Тоест, за нас е важно да знаем как действаме, ако – примерно – един баща забрани за своя син да си играе с малкия Фриц, осиновен от хомосексуална двойка. (…) В това отношение брошурата може да ни помогне."

„Никой не бива да бъде дискриминиран заради половата си ориентация"

В отговор на критиките, че брошурата съдейства за една твърде ранна „сексуализация" на децата в предучилищна възраст, Дагмар Беренд казва:

„Никога не е твърде рано. Част от развитието на едно дете още през първите му години е заниманието със собственото тяло. Тук не става въпрос толкова за „откриването" на собствения пол, колкото за това детето да се чувства добре в собственото си тяло. (…) Родителите се стряскат от тази тема, просто защото тя ги засяга лично: тя е важна за тяхната собствена социализация, за социалната им роля и за отношението им към собствената сексуалност. Много възрастни така и не са се научили да говорят открито по тези въпроси. И за тях е сериозно предизвикателство, когато се окаже, че малките им деца трябва да вникват в темата с максимална откритост и без предразсъдъци. (…) Семействата в нашата детска градина произхождат от най-различни културни и религиозни кръгове. Естествено, не на всички им е приятно, че децата разглеждат детски книжки с понякога съвсем откровено съдържание или пък че разговарят с други деца, чиито родители са гейове или лесбийки. Но децата искат да знаят, примерно, как бебето попада в корема на майката. И имат правото да получат честен отговор на всеки свой въпрос. Една от нашите задачи е и да им покажем, че никой не бива да бъде дискриминиран и изолиран заради пола си или заради семейните условия, в които живее."

В редица критични публикации около въпросната спорна брошура се казва, че авторите ѝ отделят непропорционално много място на въпросите за транссексуалността, които на практика нямат почти никакво значение в детските градини. Това признава и Дагмар Беренд, която е възпитателка от 34 години насам. Някои от препоръките в брошурата са просто нелепи, коментира „Ди Цайт", а авторката на ДВ Жан Данхонг пише:

Джендър-идеология?

„Дъното обаче все още не достигнато. Така например сексуалният педагог Уве Зилерт, един от първопроходниците на джендър-революцията, смята, че на децата не бива да се забранява да наблюдават родителите си по време на полов акт. А неговата колежка Елизабет Туидер предлага в часовете за сексуална просвета да се въведат и практически упражнения. Ако някой ден наистина се стигне дотам, направо ще ми домъчнее за моята комплексирана и срамежливо-благочестива китайска родина", иронично заключава Жан Данхонг. Според нея, в случая става дума за идеология, която тя нарича – джендър-идеология и пише: „Как да познаем, че става дума за идеология? По това, че налагането ѝ е обявено за абсолютен приоритет. Как иначе да си обясним, че управляващата в Берлин коалиция постоянно пести за учители и часове в началното училище, че не се притеснява  от огромните слабости на учениците по четене и писане, но не пести средства и усилия, за да разяснява на децата в детските градини разнообразието на половете и сексуалните ориентации?".