Пеевски отказвал да участва занапред в български бизнес проекти, оттеглял се от бизнеса, спирал да "развива бизнес в България”, нямало да купува „Химко”, надявал се други "достатъчно сериозни инвеститори” (като него?) да изпълнят намерението му и да се заемат с „възраждането на предприятието”... Понеже тук (вместо да му благодарят за сторените добрини) се унищожавал бизнес, злепоставяло се доброто име на български фирми и се възпрепятствала дейността им чрез „необоснован политически натиск” и „негативни медийни кампании”.

Голямото гадаене

Когато миналата седмица медиите гръмнаха с тази информация, започна голямото гадаене.

Обещанието му се отнася само за изсветлената му напоследък собственост или и за онази, с която на книга няма „никаква връзка”? Ами „медиите” си – на кого ги оставя, кого ще хвалят сега, кого ще плюят? Освобождава ли се от „бизнесите” си или превърта едни пари, продавайки ги на себе си? Оттегля ли се наистина или пак минава изцяло на сянка? Или пък го оттеглят (защото с присъствието си вече пречи) с щедра многомилионна компенсация за съгласието и мълчанието?

Колкото и да продължи гадаенето, отговори на тези въпроси едва ли ще има. Да се научи някога истината е точно толкова вероятно, колкото е вероятно Комисията за защита на конкуренцията или пък ДАНС да кажат някога кой е истинският собственик на „Булгартабак”.

Що е бизнес?

Да се губи енергия за подобно гадаене е донякъде безсмислено. Защото така има опасност мнозина да останат със заблудата, че Пеевски е жертва, че става дума за битка между някакви враждуващи бизнес кръгове, в която някой някого унищожава. И да пропуснат да забележат по-важното – моделът, който не зависи от това дали Пеевски е „на светло” или не и ще продължи да си действа с него или без него.

За да не стане това е важно да се каже с какво, всъщност, се занимава той, или който и да било друг на негово място. И да се разбере, че няма как да се оттеглиш от нещо, в което не си бил, няма как да спреш „да развиваш бизнес”, ако не си започвал такъв.

Истинският бизнес, онзи, който движи и обогатява света, означава да инвестираш време, усилия, знания и пари (свои или на заем, който да върнеш с лихвите) изцяло на свой риск. Означава да си постоянно подложен на натиска на конкуренцията при еднакви за всички участници на пазара условия и правила и да устояваш на този натиск, като се обновяваш и развиваш. Този опит за дефиниция може да е непълен и не съвсем точен, но е достатъчен, за да стане ясно, че моделът, за който става дума, е нещо различно. При него, всъщност, инвестициите ги прави някой друг, друг плаща за евентуалните загуби, рискът е сведен до минимум, конкуренцията е елиминирана, „опраскана” или просто няма значение, защото правилата не са еднакви за всички.

Какво не е бизнес?

Да изкупуваш активи „на килограм” с парите на вложителите (включително и на държавата) в банка (или по-скоро – пирамида), създадена и предоставена ти на разположение по нечия политически овластена воля, която после по същата воля (и със съдействието на държавни институции) е фалирана, а сметката поемат всички данъкоплатци, не е бизнес.

В частност - да придобиеш по тази схема „медии”, които после, вместо да информират и да печелят от това, лъжат безогледно, като хвалят тебе и покровителите ти и заливат с помия всички останали, не е медиен бизнес.

Не е бизнес, когато печелиш благодарение на незаслужени с нищо предимства, предоставени от политическите ти покровители чрез промяна на правилата на играта в твоя полза (включително като забраняват и разрешават бизнеси, свалят и вдигат данъци).

Да си имунизиран срещу всякакви проверки от страна на контролните и регулаторните институции на държавата, не е бизнес.

Да си политически абониран за държавни поръчки, не е бизнес.

Да го кажем по друг начин – всички тези занимания са бизнес (в истинския смисъл на думата) точно толкова, колкото „търговията” с влияние и контрабандата са търговия.

На родна почва този модел действа безпроблемно. Лишен от местните протекции обаче, той се проваля при опит да бъде приложен зад граница. Което обяснява неблагополучията на „Булгартабак” напоследък. Но и в този случай щетите ще бъдат поети от друг.

Кои са истинските жертви

В цялата история наистина има жертви, но Пеевски (и който и да било друг на негово място) не е сред тях. Именно олицетворяваният от него модел, а не някой друг, притежава всички властови инструменти за „политически натиск” и „негативни медийни кампании”, с които наистина се „злепоставя доброто име и се възпрепятства дейността” на български фирми и се „унищожава бизнес”. Списъкът на конкретните потърпевши със сигурност е много дълъг.

А освен това този модел опорочава цялата икономическа среда, като убива конкуренцията, отказва потенциални предприемачи и отблъсква инвеститори. Развращава политическата среда и подкопава институционалната структура на държавата. Покварява и обезсилва обществения организъм.