Точно когато в Германия бе сформирана партията "Алтернатива за Германия", в Гърция се роди "План Б". Между двете популистки, критично настроени към ЕС политически формации, могат да се открият редица сходства. И двете се носят на вълната от недоволство, предизвикана от неуспехите в опитите за спасяване на общата валута. И двете настояват за излизане на страните от еврозоната.

Протестните партии не са нов феномен - икономическите кризи и кризите на доверие по правило пораждат недоволство у гражданите спрямо управляващата политическа класа. А това подготвя почвата за нови ляво- или дяснопопулистки движения, които експлоатират недоволството в името на политическите си печалби. В много европейски държави - Австрия, Франция, Дания, Норвегия, Белгия, Полша, Холандия, Словакия - тези партии вече са неотменна част от политическия спектър, някои от тях участват и в управлението. В последно време обаче тези протестни движения набират още по-голяма скорост. Защо ли? Отговорът е ясен - причината за това е най-вече дълговата криза, обхванала Европа.

Кой се възползва от кризата?

Както старите популисти, така и нововъзникналите партии са все противници на Европа и на политиката за спасяване на еврото. Всъщност Брюксел неведнъж е бил обявяван за източник на всички беди - и от австрийската "Партия на свободата", и от "Националния фронт" на Льо Пен, и от британската "Партия на независимостта", която пледира за излизане на страната от ЕС.

В основата на скептичната позиция относно европейската интеграция в повечето случаи е загрижеността за националната независимост, страхът от загуба на суверенитет и прекалена хетерогенност на ценностната система. Напоследък обаче антиевропейските партии все по-често използват и икономически аргументи. Протестът срещу спасяването на еврото на разноски на данъкоплатците или срещу наложените от кредиторите икономии до безкрай изглежда ефективно средство за обединяване на гласовете на недоволните и отчаяни избиратели.

И в Германия с основаването на "Алтернатива за Германия" настъпва краят на либералния консенсус по отношение на Европейския съюз. На предстоящите избори през есента тази партия може и да се представи успешно, но за момента проучванията й дават три процента.

Евроизборите като отдушник на недоволството

На изборите за Европейски парламент през май 2014 протестните партии имат много по-големи шансове. И в момента в парламента има някои еврокритични фракции: наред с тази на европейските консерватори и реформисти (с 53 депутати), които представят най-вече британски, чешки и полски националконсервативни позиции, съществува и фракцията "Европа на свободата и демокрацията" (с 35 членове), чиито най-важни членове са от британската "Партия на независимостта" и от италианската "Северна лига". Евроскептични са и позициите на фракцията на обединените европейски леви. Но дори и 27-те независими депутати, които не членуват в никоя фракция, застъпват подобни становища.

Всъщност гражданите се отнасят към евроизборите като към по-маловажни и са по-склонни да гласуват за някоя протестна партия. Така че изборите през 2014 могат да се окажат повод за гласоподавателите да дадат израз на своето недоволство от европейската политика и политиката, насочена към спасяване на еврото. Изгледите, че до следващия май ще се стигне до пробив в спасяването на еврото, са много скромни, респективно - еврокритиците няма да бъдат изправени пред особени затруднения.

Ще се сдобият ли с още повече сила и власт?

Оттам нататък възникват много въпроси: как ще се държат критичните към Европа или еврото партии? Дали ще си вземат поуки от грешките на ултранационалистическата и антиевропейска фракция "Идентичност, традиция, суверенитет", която удържа само десет месеца през 2007 преди да се разпадне? Дали ще успеят да говорят в един глас и дали ще им се удаде да се превърнат в стабилна и решаваща сила в парламента?

От германска гледна точка съществува реалната опасност, че подемът на протестните партии ще отслаби досегашните утвърдени политически сили. Ако броят на германските депутат в рамките на големите европейски фракции намалее, влиянието на германските интереси върху европейското законодателство ще се намали. Освен това големият изборен успех на еврокритиците може да заложи на карта дееспособността на Европейския парламент и на целия Европейски съюз.

АГ, ДПА, ЗЦ, М. Кединг, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева