Обичайно проучванията за етническите стереотипи, провеждани в България, представят ромите като най-стигматизираната малцинствена група в страната. "Стереотипите обаче подлежат и на промяна", казва изследователят Алексей Пампоров. Така например актуално изследване на "Отворено общество" за социалните дистанции в България през периода 2008-2012 дава други резултати.

Според тях ромите вече не са най-зле приетото от обществото малцинство. Новите имигрантски общности в България са обект на много повече предразсъдъци. През последните четири години българите недолюбват най-вече имигрантите от Африка, както и мюсюлманските имигрантски общности - арабите, албанците, кюрдите. "Това са "виртуалните малцинства" в България. Те са най-непознати, затова са и най-недолюбвани", коментира Антонина Желязкова, директорка на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.

Кои са най-обичаните?

Според изследването на "Отворено общество" в периода 2008-2012 ромите застават наравно с китайците - отношението към двете групи е сходно. Проучването за социалните дистанции обаче отчита не само антипатиите на българите. То посочва и кои са най-обичаните групи в страната. Гражданите на ЕС и руснаците например са приемани безрезервно. Симпатии българите таят и към православните славянски групи.

От изследването става още ясно, че македонците, сърбите, украинците, както и бесарабските българи са търсени като брачни партньори и колеги, но пък не са добре приети като началници и като граждани на България.

Българите мохамедани, турците, арменците, евреите и румънците не са добре приемани като брачни партньори, но пък са харесвани като колеги и съседи. При японците нещата стоят по същия начин.

"Изчистеният" образ на турците

А ето едно доказателство за това, че и най-устойчивите стереотипи подлежат на известна доза промяна: през последните четири години в България се наблюдава "изчистване" на образа на турците от предразсъдъците. Традиционно водещият стереотип за турците като "религиозни фанатици" значително е загубил своята сила, казва Алексей Пампоров от "Отворено общество". А негативните стереотипи "отмъстителни" и "жестоки" са изчезнали и са заменени от положителните "трудолюбиви" и "добри търговци".

При нагласите на българите спрямо арменците също се забелязва промяна. Ако в началото на прехода например те са били смятани за "възприемчиви", "културни", "дейни" и "кротки", то днес те са "хитри" и "скъперници", но пък "дружелюбни" и "весели".

Водещата представа за евреите обаче се запазва. И днес българинът е убеден, че те са "богати". Към тази характеристика обаче се добавя и още една - евреите днес са смятани за "скъперници". От нагласите към албанците пък несъмнено се е запазил предразсъдъкът, че са "отмъстителни" и "зли".  

А какво мисли българинът за себе си? 

За разлика от преди сега на преден план изпъкват множество положителни характеристики - българите смятат, че сънародниците им са "умни", "трудолюбиви", "добродушни" и "гостоприемни" хора. Но все пак водещата черта - “завистливи” - се запазва.

Автор: А. Ненкова/Редактор: М. Илчева