Коментар на Еми Барух:

Официална България никога не произнесе думи, с които да поиска прошка от потомците на малцината оцелели евреи от Беломорието и Тракия заради това, че депортирането на 11 363-ма души, населяващи тези администрирани от българската управа територии, е организирано и извършено от българската армия. Заради това, че български офицери са ръководили трагедията с присъщата при такива "акции" доза жестокост; заради това, че български войници са мародерствали в домовете на евреите от Беломорието и Тракия и са участвали в разграбването на тяхното имущество.

Премълчаната мерзост

Десетилетия наред официална България изчерпва темата, свързана със съдбата на евреите по време на Втората световна война, със забележителния факт за спасяването на 50-те хиляди български евреи, населяващи "старите предели" на страната. Историческото описание на събитията спира до тук.

Що се отнася до онези 11 363-ма, от които се завръщат само 13 души, дълго време (все още, бих казала…) темата или се премълчава, или се заобикаля, или се споменава в контекста на "различието" - изброяват се обстоятелства, свързани с "новите земи", с различния статут на гражданите
и с прочее административни подробности.

Именно непълната историческа картина, липсата на мъжество да се говори както за величието на едни българи, така и за мерзостта на други, обяснява защо близо седем десетилетия след тези събития светът все още не познава едни от славните страници в българската история; страници, които разказват за невероятния кураж на неколцина политици, на представителите на Българската православната църква, на интелектуалци, на граждански организации и на обикновени хора.

Между вчера и днес

Вчера България отбеляза Деня на жертвите на Холокоста и годишнината от спасяването на българските евреи. Също вчера в Скопие, в присъствието на много официални гости от Европа и света, се откри мемориален комплекс за историята на еврейската общност. С изключение на еврейската организация "Шалом", официална България не изпрати свой представител на събитието.