В политиката германците свързват черния цвят с консервативния ХДС и баварския ХСС. Това са двете побратимени партии, които най-често са издигали канцлер на Германия. Черният цвят им е в наследство - от създадената след Втората световна война Партия на центъра, в чиито редици имало много облечени в черно проповедници.

По традиция ХДС и баварският ХСС се свързват с християнските идеали. Като масова партия обаче ХДС се стреми към възможно най-широк консенсус сред германските избиратели. Един от най-известните и най-дълго управлявали канцлери в Германия са християндемократите Конрад Аденауер и Хелмут Кол. Техните имена са свързани с две значими събития от историята на Федералната република: нейното създаването и Обединението на Германия след падането на Берлинската стена. Предпочитаният от ХДС коалиционен партньор са либералите. Ако се наложи обаче, ХДС са готови и на широка коалиция със социалдемократите. Досега е имало две такива широки коалиции - в края на 1960-та година и сегашната, чийто мандат изтича след изборите на 27-ми септември.

Успехите на червените

Макар и по-рядко, социалдемократите също са поемали управлението на страната в свои ръце. Канцлерът-социалдемократ Вили Бранд се свързва с отварянето на федерлната република към Изтока, към страните от тогавашния комунистически лагер. Наследникът му на канцлерския пост, социладемократът Хелмут Шмид, продължава тази политика, довела в крайна сметка до Обединението на Германия. Червеният цвят, с които се идентифицира социалдемократическата партия, демонстрира корените й в работническото движение от втората половина на 19-ти век. По време на националсоциализма социалдемократическата партия е забранена, а много от членовете й са хвърлени в концентрационни лагери. След Втората световна война партията е разкъсвана от вътреши идеологически битки. Така наречената програма от Годесберг, приета през 1959-та година, си поставя за цел превръщането на партията от социалистическо-работническа в социалдемократическа. Днес тя е втората голяма масова партия в Германия. Предпочитаният от нея коалиционен партньор са Зелените.

Те излизат на политическата сцена през 80-те години. Корените им са в антиядрените инициативи и движението за мир, формирало се през 70-те години. Основните идеи, върху които се изгражда Зелената партия са екологията и равнопоставеността между половете. Откривайки тази ниша в политическия живот, зелените печелят все повече привърженици и успяват да влязат във властта - първоначално на местно ниво, а по-късно и на федерално. Те участват в двете правителства на канцлера-социалдемократ Герхард Шрьодер.

Жълтото - запазено за либералите

Дълго време СвДП играеше ролята на везна между двете големи сили - ХДС и ГСДП. До 1990-та година либералите бяха по-малкият партньор в почти всяко правителство, без значение, дали управляват християндемократи или социалдемократи. През последните години обаче те са в опозиция. Все пак точно в това време подкрепата за тях нарасна. Либералите са срещу прекалено силното регулиране от страна на държавата и твърдят, че застъпват интересите на малките и средни фирми.

Не само либералите, но и една друга малка партия в Германия увеличава привържениците си през последните години. Тъмночервените - така са наричани членовете на Лявата партия, която отчасти дължи подкрепата си на разочаровани социалдемократи. Създаването й стана възможно след съюзяването на две леви формации. Изборната алтернатива за социална справедливост, чиито корени са в Западна Германия, се обедини с Партията на демократическия социализъм, наследница на комунистите в някогашната ГДР. Лявата партия събира гласове с радикалния си пацифизъм и с призивите си за по-голяма социална справедливост.