”Вие не сте хора, вие нямате права. Ако ви убия не е престъпление. Затова ще избия всички буракумин, защото вие замърсявате нашите красиви планини.”

Подобни заплашителни писма получават жителите на Нишияма ежедневно. Те не се разпознават по цвят на кожата, черти на лицето или ези. Само мястото където живеят им слага отпечатъка на отритнати. ЯПонците ги наричат ”буракумин”, което значи ”хора от гетото”. Наричат ги още ”ета” – мръсотия или пък ”хин-ин” – не-човеци.

От векове буракумин са презирани от повечето от останалите японци, защото са били най-долу в средновековната йерархия. В тогавашното общество буракумин са изгаряли телата на покойниците, колела са животни и са щавели кожите им. Според шинтоистката религия кръвта замърсява. Старият предразсъдък обаче се е запазил въпреки икономическия възход на Япония. Днес живеят около три милиона буракумин и повечето биват брутално дискриминирани, например, когато искат да се женят:

”Дъщеря ми искаше да премълчи произхода си, така че да може да се омъжи за не-буракумин. Аз обаче я помолих да му каже, защото истината така или иначе ще излезе на бял свят. Когато родителите на бъдещия й съпруг чуха за това, те искаха да прекъснат връзката. Мъжът обаче настоя на нея. Той заплаши родителите си като най-голям син да изостави семейството, а това щеше да предизвика проблеми с наследството. Той искаше да се откаже от работата си в една добра фирма. Тогава родителите отстъпиха, но при едно условие – аз не мога никога да посетя семейството на дъщеря си.”

Нито една официална служба не се чувства отговорна за грижите на буракумин. Ако човек позвъни в съответната префектура отговарят, че повече няма буракумин. Проблемът се уредил след като преди две години изтекъл закона против дискриминацията. Буракумин са били насърчавани в течение на 20 години, подобрявани са били улиците, създадени са били социални центрове. Повече те не били онеправдани. Буракумин обаче са на друго мнение. След Втората световна война детективски бюра съставях списъци на местата, населени с буракумин и техните имена и продават на фирми, които не желаят да назначават отритнатите. Меджувременно тези списъци са незаконни, а това е малък напредък, но фирмите и детективите използват Интернет за да проучват родните места на бъдещите си работници. Да бъдеш отритнат в Япония продължава и след смъртта – буракумин получават едно будистко име като покойници, което съдържа йероглифа обозначаващ ”говедо” . Мнозина предполагат, че това се прави за да могат обикновените японски гробища да избягват буракумин.