Само допреди няколко дни в истанбулския парк Гези всичко беше спокойно. Но изведнъж дойдоха водните оръдия, а по улиците излязоха хиляди гневни демонстранти. С тях дойде и сълзотворният газ, който на свой ред изкара още повече хора на улицата. Всички те искат едно: да заявят ясно и открито какво мислят за своя премиер.

"Долу Ердоган!"

В YouTube се въртят клипове на протестиращи, които говорят с източноанадолски акцент - очевидно анадолски кюрди. Те скандират "kar olsun Erdogan", което очначава "Долу Ердоган!". Тези хора сега са част от пъстрото множество по улиците на Турция. Те са срещу социалното неравенство в обществото и срещу медиите, които от страх предпочитат да се самоцензурират.

На улицата са и феминистките. Те са силни, красиви, образовани и искат да живеят така, както им харесва, а не както им нарежда техният министър-председател. Когато Ердоган определя броя на децата, които те трябва да родят, а именно - "четири до пет", това вече не е онзи живот, който тези жени искат да живеят. Те са на улицата, защото смятат Ердоган за шовинист.

По турските улици откриваме и публицисти, журналисти, писатели. Те участват в протестите, защото искат да могат да изразяват мнението си свободно; защото са убедени, че турските медии произвеждат продукт със съмнително качество; защото смятат премиера Ердоган за необразован човек, който е лишен от всякакво чувство за хумор. Тези хора са сега на улицата, защото им е дошло до гуша от системата "Ердоган".

В турските затвори присъди излежават най-малко 6 хиляди души, обвинени в подкрепа на кюрдите от ПКК. Сред тях има и малолетни деца, задържани заради това, че са показали знака "виктори". Техните адвокати, близки и приятели сега също са на улицата.

Да не забравяме и кемалистите. Те също протестират. Впрочем, те винаги са там, където някой си позволява да хули техния идол. Сега на прицел е Ердоган заради твърденията му, че Ататюрк бил пияница. Между другото: при други обстоятелства повечето от тези кемалисти и националисти никога не биха се събрали в една компания със свободомислещи хора на изкуството, да речем, тъй като в техните очи те са "елементи, застрашаващи единството на нацията".

На улицата са също и онези, които по принцип странят от политиката. Те са безпартийни и не принадлежат нито към някоя организация, нито пък към някое вероизповедание. Но са твърдо против правителството и няма да се приберат по домовете си, преди то да си е тръгнало.

Вместо епилог

Следва най-неприятната част: този премиер е избран по силата на честни и свободни избори и неговата власт е напълно легитимна. 25 милиона от общо 50 милиона турски избиратели гласуваха за Ердоган именно защото е такъв, какъвто е. И затова е странно, че сега изведнъж толкова много хора искат оставката му. Защо не го сториха преди две години, когато беше преизбран. И защо въобще беше преизбран? Ако сега Ердоган успее да запази властта си, противниците му биха могли да наваксат пропуснатото на следващите избори.

АГ, ДЦ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел