Изречението "Който спечели Истанбул, печели цяла Турция" принадлежи на Ердоган. Неговият възход започна през 1994 година с избирането му за кмет на милионния град. В неделя обаче партията на Ердоган претърпя поражение на местните избори.

Тъкмо поради това, че изборите бяха изцяло подчинени на национални теми, Партията на справедливостта и развитието (ПСР) загуби гласове в цялата страна. Нито един от десетте най-големи града в Турция няма да бъде управляван от Ердогановата партия през следващите пет години.

Най-горчива бяха загубите в Анкара и в Истанбул, защото партията на президента вече няма да може по същия начин да използва мрежите си от връзки, покровителствани досега от ПСР. Партията на Ердоган все още е най-силната партия в страната - и то още от 2002 година насам.

Може би се задава нова партия в политическия център?

В неделя обаче, политическата карта на Турция се промени. Сега ПСР остава най-силна политическа сила само в половината от всичките 81 турски провинции. Очевидно партията е надхвърлила зенита си. Многократно Ердоган се оплакваше от "преумора" в партийните редици. В ПСР междувременно има предостатъчно "дисиденти", които са готови да основат нова партия в десния политически център и да се завърнат към реформаторските идеи, с които едно време беше създадена ПСР. И Ердоган има значителна заслуга за това развитие. С поведението си той успя да си създаде врагове сред голяма част от политиците.

Местните избори се превърнаха в референдум за управлението на Ердоган, чийто правомощия на държавен глава бяха разширени през лятото на 2018 година. Сега идва и отмъщението за това, че си присвои цялата власт. Колкото по-силно турците усещат на гърба си последствията от икономическата криза, толкова по-бързо спада популярността на Ердоган.

Победите на опозицията на тези местни избори обаче не променят нищо по отношение на властта в Анкара. Те не ограничават обширните компетенции на президента. Като правителствен ръководител той дори може да ограничи притока на пари към градовете. Все още актуална си остава и заплахата му, че няма да признае част от изборните резултати и може за пореден път да назначи служебни кметове. Въпреки това натискът над Ердоган расте. Но следващите избори са чак след четири години.

Райнер Херман, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

*****

Вижте и това видео на ДВ: