Класическа рецепта за скандал: ако нещо е видяно от пет човека, трябва просто да го забраниш, за да го видят пет хиляди. Така се случи с поредната видео карикатура на Чавдар Николов, която бе излъчена в сряда сутринта по Нова телевизия. Повечето хора вече знаят как продължи този случай, но по-важно е какво остава след него - усещане за нещо недоизказано, за скрити зависимости, за неубедителни обяснения и в крайна сметка за цензура. Малко след излъчването ѝ карикатурата бе свалена от сайта на телевизията и от платформата за видеосподеляне VBox7, която е част от същата група. Изтрито бе не само конкретното видео, но и целият канал на художника. Изтрита бе и всяка публикация с неговото име в двата новинарски сайта на групата.

Това демонстративно заличаване на един човек и труда му не бе обяснено по никакъв начин. А и фактът, че става дума за един изключително груб и драстичен подход, няма как да бъде променен от каквото и да било обяснение. И не беше променен, след като най-после дойдоха обясненията. Когато към всичко това добавим обстоятелството, че става дума за изобразяване на премиера Бойко Борисов с „ловци на бежанци“ и с прословутата „свинска опашка”, усещането за нещо недоизказано, за скрити зависимости, за неубедителни обяснения и за цензура се засилва още повече.

Денонощието на мълчанието

Това бе най-смущаващо в цялата история - всички замесени имена оставиха всеки сам да гадае какво става, без да сметнат за необходимо да заявят позиция. Премиерът Бойко Борисов все пак първи се сети, че трябва да излезе от този комуникационен провал. Той увери, че нито има нещо общо, нито се е подразнил от карикатурата и обвини Нова телевизия в „удар срещу него“. Минути по-късно видео карикатурите се появиха отново, а ръководството на Нова се извини, че не преценило как обществото ще приеме прекратяването на договора на Чавдар Николов.

В този момент историята премина онзи предел, отвъд който думите вече нямат никакво значение. Който каквото и да каже оттук нататък, публиката вижда, че една от двете най-големи медийни групи в България се разделя с критичен карикатурист, при това по скандален начин, обявява позиция чак след като се е изказал премиерът и на всичко отгоре връща карикатурите на сайта, след като премиерът е казал, че не се дразни от тях. Те избраха да ни представят картината именно в тази последователност.

Къде се крият зависимостите?

Цялата истина вероятно знаят само премиерът и ръководителите на най-големите медии. От години държавата е рекламодател номер едно. Също от години държавата е най-големият играч в бизнеса - и с обществените поръчки, и с регулациите си тя има ключово влияние върху паричния поток. Казано с други думи: всеки, който е на власт, може да контролира в достатъчна степен приходите на най-големите електронни медии - и през директно договаряните пари по комуникационните планове на европейските програми, и през държавен контрол върху някои от най-големите рекламодатели, като например хазарт и банки.

Именно в това поле са недоизказаните неща и скритите зависимости, които раждат неубедителните обяснения за пред публиката. Важен детайл от картината е, че властта преди седмици обяви неофициален мораториум върху раздаването на европейски пари и така засега спря кранчето. Още по-дълбоко в полето на недоизказаното ни изпрати ръководителката на пресслужбата на правителството Севделина Арнаудова, която преди два месеца между другото вметна репликата: "Какво виждат собствениците на Нова телевизия, след като са се видяли с Делян Пеевски, в огледалото?". Преди това българин зададе същия въпрос на премиера Борисов по време на негова среща със сънародници в Лондон. Като в тази реплика името „Пеевски“ е променлива величина - може да е всеки, от когото по някакъв начин зависи паричният поток.

Посланието

Каквато и да се окаже цялата истина в случая с карикатурите на Чавдар Николов, посланието е ясно - който рисува иронично премиера, остава без работа. Независимо какви са всички причини за решението на Нова телевизия. Независимо, че е напълно възможно самият премиер да няма пряка връзка. Подобни послания не остават незабелязани от журналистите в България. И всеки си прави изводите. В същия момент Държавният департамент на Съединените щати публикува годишния доклад за състоянието на човешките права в България. В него са откроени три проблема: корупцията, маргинализацията на ромите и свободата на медиите - „автоцензура, редакторска забрана за отразяване на дадени личности и теми, както и налагане на политическа гледна точка от корпоративни лидери на медии".

Преди десетина години България беше на 34-то място в класацията за свободата на словото на „Репортери без граници“. Миналата година тя заемаше 106-а позиция. Въпросът е с колко още места ще сме се свлекли надолу, когато следващата седмица излезе класацията за тази година.