Дори и да не искаме да повярваме, мишките понякога ни превъзхождат. Само малките ушички на сивите гризачи са способни да чуят това, което винаги ще остане скрито за хорския слух - любовните им песни например. Влюбените животинки се обясняват една на друга посредством ултразвукови честоти, които нашето ухо и да иска не може да регистрира. Учени от Вашингтонския университет по медицина в Сейнт Луис доказват, че малките гризачи често издават повтарящи се звуци, които много напомнят птича песен. Нежният любовен шепот е обаче само един от множеството езици, на които животните общуват, и то учудващо добре.

Из репертоара на животните...

Земната катерица приказва на високи честоти, благодарение на които животните могат да правят разлика между по-силния вик за предупреждение и по-тихия ултразвуков шепотен сигнал. Тигрите пазят своите региони посредством ниския инфразвук, благодарение на който се разбират и жирафите. Слоновете пък от своя страна използват инфразвук, за да се предупреждават в случай на надвиснала опасност, допирайки хобота си до земята и предизвиквайки вибрации. Чрез сетивните си възприятия в ходилата и хобота те могат да усетят сигналите на себеподобните си на разстояние до 10 километра.

“Инфразвуковите вълни са идеални за комуникация, защото при общуването си животните често трябва да преодоляват огромни дистанции” - казва Ангела Штьогер-Хорват, изследователка в областта на биоакустиката към Виенския университет. Земята разпространява звуковите вълни много по-добре от въздуха, но най-вече на много по-големи разстояния. Г-жа Штьогер-Хорват се занимава от години с речта на слоновете, която дори и в доловимата от човешко ухо област притежава удивително количество вариации. Ясно е едно: Слоновете тръбят! Но освен това те тътнат, реват и крещят. “Преди всичко може да се каже, че мъжките слонове са добри слушатели. За разлика от тях обаче, слониците са големи клюкарки”, добавя виенската експертка.

Някои птици владеят дори чужди езици: Канадската горска зидарка например може да разбере предупредителния зов на черноглавия синигер, установяват американски изследователи. Зидарката не обръща голямо внимание, когато синигерът изпиука “Внимание, бухал!”, но когато дочуе предупреждение за прелитаща пъргава (т.е. доста опасна) малка сова, тя по възможно най-бързия начин намира подходящо скривалище.

Много птичи видове пиукат и пеят дори на диалект. Жълтата овесарка звучи различно в зависимост от региона, в който пребивава. За голямото белогушо коприварче е известно, че имитира други пойни птици. Брезовият певец пък може много добре да подражава на еловия певец. Майстор на птичата имитация е скорецът, чийто репертоар включва много различни птичи гласове, които той използва в зависимост от ситуацията. Причината все още си остава загадка за науката.

И херингата си има език

Вариации в издаваните звукове се наблюдават също така и при сините китове. В зависимост от океана, в който се намират, песента им има различно въздействие. Със своите цвърчащи, стенещи и лаещи любовни серенади гърбавият кит споделя информация дори за възрастта и здравословното си състояние, предполагат учените. Гласовете на китовете се носят на 150 километра разстояние, а самите животни спадат към най-разнообразните и издръжливите сред певците.

Най-оригнални при всички положения обаче остават рибите. Рибките, познати ни от анимационния филм “Търсенето на Немо”, търкат кътните си зъби в много бърз такт, при което издават звуци подобни на чуруликане и поп-музика, с помоща на които ухажват или пък използват за своя защита при спречкване. В случай на опасност северноамериканските шарани пък завъртат очната си ябълка така, че да се види бялата й част. По този начин те отразяват слънчевите лъчи, превръщайки ги в кратки и интензивни мълнии, с които се надяват да изплашат недоброжелателите. Особено куриозна е херингата, която изпраща своите съобщения чрез изпускането на газове през задните си части, които се разпространяват във формата на малки въздушни балончета. Та, кой беше казал: мълчи като риба?