Покрай Ернесто "Че" Гевара той е вторият идол на левицата в Южна Америка: Салвадор Алиенде, бившият чилийски президент, завършил живота си в 1973 г. със самоубийство по време на преврата срещу него, извършен от диктатора Аугусто Пиночет. Днес се навършват 100 години от рождението на Алиенде, а в Чили, където 35 години след преврата управлява социалистката Мишел Башле, се провеждат редица мероприятия в негова памет, Башле дори предостави за едно от тези мероприятия площада пред президентския дворец Монеда, където навремето се самозастрелва Алиенде, бомбардиран от Пиночет. Това е забележително, защото до неотдавна чилийците предпочитаха да изтриват от паметта си

болезнената глава от историята на социализма на Алиенде

с последвалия го преврат. Несъмнено е заслуга на Башле и на предшественика й, също социалист, Рикардо Лагос, че сега сред чилийската общественост е в ход дискусия за миналото.

Позициите са противоречиви. Така например наскоро бившият съдия Хуан Гузман, подкрепял навремето преврата на Пиночет, но по-късно ръководил първия процес срещу диктатора, разкритикува, че в Чили не е отбелязан голям напредък по посока към демокрация. Все още в сила е приетата от Пиночет конституция, а правосъдието е предимно в ръцете на верни на Пиночет магистрати. Чили днес е стабилна, икономически преуспяваща страна, поела по верен път, смята пък авторът Хорхе Едуардс, някогашен посланик на Алиенде в Куба, където обаче се скарва с Фидел Кастро и впоследствие се дистанцира от левицата.

Все още на чилийците им е трудно да разчистят сметките с най-новата си история. Покрай онези, които се преживели личен вътрешен прелом, има и

два антагонистични блока

Най-вече военните, бизнесмените и консервативните политици съзират до ден днешен в преврата на Пиночет спасение от надигащия се комунизъм и честват диктатора като баща на неолибералните икономически реформи. Представителите на левицата по онова време са жертвите на военната диктатура. За тях Алиенде е патриот, на когото "съзаклятието" на чилийските елити със северно-американския империализъм попречва да възцари справедливост в страната.

Заради оловно-тежкото време на военната диктатура, истински приключила едва след арестуването на Пиночет в Лондон през 1998 г. и последвалите процеси срещу редица палачи на режима му, тази дискусия се води със закъснение. Отдавна вече чилийските социалисти се сприятелиха с пазарния либерализъм, а президентката Башле, чийто баща е убит по време на диктатурата, говори за национално помирение и се грижи повече за бъдещите форми на енергетиката, отколкото за политическите принципни дебати. И покойният Алиенде бе сполетян от

"напасване" към модерните времена

"Моят баща държеше на социалната справедливост в едно свободно, плуралистично общество и това е валидно до ден днешен", казва дъщеря му Исабел Алиенде. В Договора за свободна търговия между Чили и САЩ, в коалицията с христиндемократите, подкрепили навремето преврата на Пиночет, Алиенде не съзира предателство към идеалите на баща си: "Ние си взехме поука от историята. Студената война свърши също както и поляризацията между комунизъм и капитализъм. Днес живеем в глобализиран свят, в който сме изправени пред нови предизвикателства", казва тя.

В родината си Алиенде е част от историята. За разлика от Венецуела, където президентът Уго Чавес работи върху създаването на континентален социалистически алианс срещу САЩ. Както навремето си Алиенде, Чавес отчуждава земите на едрите земевладелци и замразява цените на основните храни. Подобни са и икономическите последствия: инфлация, дефицит на стоки, бягство на средното и горното съсловие. Според автора Едуардс днешна Венецуела му напомня донякъде на Чили отпреди 35 години.