Изследването на "Трансперънси", озаглавено "Оценка на националната система за почтеност в България", сочи, че е налице разминаване между антикорупционните закони и тяхното прилагане. Всички мерки от последните години за противодействие на подкупността в България не са допринесли в ни най-малка степен за повишаване на общественото доверие към институциите, сочи документът. Според него най-почтени към българското гражданско общество са Омбудсманът и Сметната палата. Най-сериозен дефицит на прозрачност и отчетност има в съдебната система и изборната администрация. Изследването показва, че българската национална система на почтеност стои образно казано на "глинени крака". Причина за това е сериозният дефицит на лоялност към гражданите в стълбовете на системата, сред които са трите власти, политическите партии и организациите на гражданското общество.

На кого вярват българите?

Нивото на обществено доверие към българските институции остава много ниско и значително под средните равнища за Европейския съюз. Така например 17 процента от анкетираните български граждани изразяват някаква степен на доверие в съдебната система срещу 44% средно за ЕС. Затова пък българите имат рекордно високо доверие в европейските институции - между половината и 2/3 от тях вярват на Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на Европа, сочат данните на Евробарометър.

След известно прекъсване корупцията отново се е върнала на печалното първо място сред най-тежките проблеми на българското общество - над половината от българите смятат, че основен фактор за разпространението на подкупността е липсата на справедливи, а често и на каквито и да е присъди по делата за корупция сред представителите на висшата политическа класа.

Войната между МВР и съда също е признак на непочтеност към българските граждани. Анализаторите от "Трансперънси" не са съгласни, че забавянето на делата се дължи само на съда, както твърдят от МВР. Средната продължителност на едно дело в България е близо 900 дни, като 2/3 от това време се пада на фазата на досъдебното производство. Полицията има повече униформени служители от армията, и въпреки това полицаите отсъстват от "горещите" адреси на престъпността - на улицата, в квартала и т.н. Именно това в очите на хората продължава да бъде фактор за разрастването на уличната престъпност.

Бизнесът - най-непочтен

Бизнесът е сферата, която носи най-много черни точки на българската национална система за почтеност по дефиницията на "Трансперънси интернешънъл". Практиката сочи, че в българските бизнес-среди се толерират различни корупционни практики. Най-силно засегнати са обществените поръчки, в които ежегодно се инвестира 1/10 от произведения БВП на България. Причината за това е не само липсата на етични кодекси в работата на българските фирми. Авторите на доклада констатират и редица национални „особености” при правенето на бизнес в България.

Така например за регистрацията на нова фирма и за нейното активиране на пазара сега са нужни само 18 дни. За излизане от българския пазар обаче са необходими средно 3 години и три месеца - време, което се прахосва за многобройни съдебни и административни процедури, на които не са чужди и криминалните практики. Например обявяванията на фалшиви фалити или продажбите и препродажбите на предприятия с огромни дългове и неизплатени данъци, заплати и социални осигуровки. Анализите на почтеността в българския бизнес сочат, че след одисеите по обявяване на несъстоятелност потърпевшите успяват да си възстановят не повече от една трета от претърпените загуби.

Автор: Н. Цеков, Редактор: Е. Лилов