Коментар от Татяна Ваксберг:

Взривът в завод “Арсенал” ни дава възможност да видим България на длан - като машина, която функционира в режим на смъртоносна опасност, но продължава да следва своя програмист. Няма друго обобщение за това, което в понеделник отне живота на двама души. Те се прибавят към други 19, които загинаха при предишни взривове - както в този, така и в други военни заводи.

Инцидентите, които водят до гибел в този сектор, са прекалено много и се случват прекалено често, за да бъдат смятани за изолирани явления без връзка помежду им. А въпросът, който би трябвало да се зададе преди всички останали, гласи: съществува ли изобщо контрол върху начина, по който се работи в тези заводи? Независимо дали става дума за вътрешен контрол, упражняван от самия (частен) завод, или за външен контрол, упражняван от държавен орган. Дотук отговорът е два пъти „не”. Ето защо.

Правила има, но спазват ли се?

Засега се твърди, че двамата загинали служители на “Арсенал” не са спазили технологичния процес, докато са настройвали оборудването. В хода на работата им била произведена искра, която довела до запалване. Обяснението беше дадено бързо, макар и с уточнението, че разследването тепърва ще изяснява дали то е прецизно. По тази версия работи следствието. Така пояснява експерт, цитиран от агенция “Фокус”, така предполага и директорът на завода, цитиран от “Медиапул”, така загатва и министърът на отбраната, който настоява за по-добро “специално обучение” на онези, които работят с взривни вещества. Експертът по сигурността Иван Бояджиев посочва на свой ред, че на мястото на инцидента е имало барут и че при това положение не е било редно там да се извършва ремонт на машина. А двамата загинали са направили тъкмо това.

Ето тази всеобща увереност, че става дума за неспазени правила, е може би също толкова уместна за разследване, колкото и самите обстоятелства около взрива. Изглежда има някакъв консенсус сред работници, ръководство и изпълнителна власт, че правила за работа и безопасност във военния завод съществуват, но не се спазват. И че това е някаква практика, скрита зад израза “човешка грешка”, който беше употребяван масово след инцидента.

Нека да уточним: ако има “човешка грешка”, то човекът, който я е извършил, не е потърпевшият, а директорът. Защото той носи отговорност за това дали подчинените му следват технологичния процес. Директор на „Арсенал” е Николай Ибушев, който ръководи завода от 1997 година. По данни, изнесени в новините, през последните десет години в този завод ежегодно има инцидент със загинал човек. Няма информация как са приключили следствените дела, които са били образувани, за да изяснят как се е стигнало до инцидента.

Другите хора, извършили “човешката грешка”, са от държавните контролни органи. Твърди се, че през последните две години само за този завод са били образувани 85 проверки, в рамките на които са били констатирани 467 нарушения. Колко трябва да станат нарушенията, за да се проумее, че проблемът е в управлението на завода, а не в нехайството на един или друг работник? А има и друго: една външна проверка е в състояние да забележи само малка част от проявите на липса на производствена дисциплина, защото всяко инспектиране “отвън” по правило действа мобилизиращо на работещите. Ежедневният контрол е вътрешна работа. И тъкмо той е по-ефикасният.

Смъртоносно

Предишния път, когато усилено се говореше за “човешка грешка”, ставаше дума за склада в Иганово на ВМЗ Сопот - предприятие, чието ръководство поне беше сменено след няколко инцидента. Миналата година там бяха взривени гранати, чието съхранение беше окачествено като “неправилно”. Тоест, трябвало е да бъдат съхранявани в специален склад, отговарящ на определени условия. Такъв склад е имало, но вместо в него, някой е сложил гранатите в производствения цех. Три години по-рано пак там имаше друга “човешка грешка” - някой не беше почистил добре пресформата, с която е работил. Когато работник от следващата смяна поставил в нея ново взривно вещество, последвала експлозия. Равносметката: трима ранени.

Примерите са много, но и тези стигат, за да стане ясно колко смъртоносна може да бъде една среда, в която липсва ежедневен и строг до безкомпромисност контрол, основан на висока компетентност. И че в основата на това, което води до загуба на човешки живот, е нещо твърде семпло, може би дори незначително в очите на външния наблюдател: например машина, която не е била почистена достатъчно усърдно. Или боеприпаси, отнесени в едно помещение, вместо в друго. Или пък ремонт, предприет там, където не се правят ремонти.