За неволите на циганския живот разказва ромката Кодрута-Лаура Новаковици, обитавала едно наскоро разрушено нелегално селище в предградията на Париж:

Парижката полиция и общинската служба "Чистота" приведоха района под моста на транспортна линия А86 в приличен вид и с това задълженията им се изчерпаха. Сега мястото изглежда точно както през пролетта, преди там да се установят 80 тимишоарски роми. Накъде ще се запътят прогонените румънци - никой не знае.

Кодрута-Лаура Новаковици - майка на четири деца, разказва за нестандартния начин на живот на семейството си. Тя не се притеснява от факта, че трябва да намери нов дом за децата си. Всъщност 25-годишната жена е била прогонвана от полицаите вече пет-шест пъти.

"Не сме длъжни да се грижим за ромите на България и Румъния!"

Всеки път тя и семейството й тихомълком намират някое ново място, което в техните очи не принадлежи никому и започват наново. Само че този път няма да им бъде лесно - след намесата в живота им на френската държава, Европейския съюз и още куп институции.

Новаковици се притеснява, че след като правителството е обявило табора им за "потенциален развъдник на трафиканти и проститутки", депортирането в Румъния е предстоящо. Това е единственото, от което младата жена се опасява. Тя почти не познава родината си, но със сигурност знае едно: "И там хората не ни харесват."

Междувременно критиките по адрес на Париж заради антициганската му кампания стават все повече и все по-силни. Например от председателя на Френската епископална конференция кардинал Андре Вен-Троа, който казва: "Мисля, че в нашето общество се създаде нездрава атмосфера. Предприема се опит да се провежда нещо като състезание кой предлага повече сигурност и кой е най-добрият по отношение на морала."

Архиепископът отдавна вече не е единственият представител на църквата, който гледа критично на действията на Саркози спрямо ромите. Още в неделя свещеник от Северна Франция открито се помоли президентът да получи сърдечен инфаркт. Той обоснова това си желаание с водената от правителството война срещу ромите. И в знак на протест върна френския си орден за заслуги.

Не са малко и политиците, които заговориха за ксенофобски настроения. Но това явно не смущава Саркози и кабинета му. Френският министър на вътрешните работи Брис Ортфьо открито заяви, че не възнамерява да търси начини за приобщаване на ромските имигранти: "Не е задължение на Франция да се грижи за ромите на Румъния и България", каза Ортфьо. Той не само че защитава суровите действия на правителството, но и за пръв път направи връзка между живеещите във Франция роми и нарастването на престъпността в страната.

Сред френските държавници има обаче и такива, които не одобряват антиромската политика на Саркози. Бившият министър-председател на страната Доминик дьо Вилпен дори нарече акцията против ромското население "позор". Жак Ширак пък обвинява наследника си в "морално прегрешение". Дори самият Папа призова французите да "приемат хората с всичките им различия".

Прогонването на ромите - добре за рейтинга

В тази връзка се предлагат различни решения на проблема с нелегалните ромски селища и едно от тях е постепенното приобщаване на ромите към френското общество. Тази практика вече дава резултат - като пример се посочват вълните от роми след 1945-а и 1970-а година, които са се интегрилали успешно. Днес тези хора живеят по европейски - имат работа и покрив над главите си. Какво пречи този успешен модел на социализиране да се приложи и в актуалния случай?

На този въпрос може да се отговори и така: румънските цигани просто не искат да бъдат интегрирани. Те харесват начина си на живот. "Точно до лагера ни под моста започва градският парк. Там има чешма, поляни и езеро" - разказва Кодрута-Лаура Новаковици. Жената не иска да й дадат жилище. От социалната организация в защита на ромските деца "Хорс-ла-руе" са на мнението, че за бързо решение на проблема не може да става дума. Те предлагат интеграцията да започне от децата и да се търси траен резултат.

Едно е обаче сигурно - четири седмици след призива на държавния глава за прочистване на страната от нелегалните ромски селища, рейтингът му скочи с два процента. А според актуална анкета близо две трети от френските граждани са на мнение, че експулсирането на ромите е правилна стъпка.