Тайните служби надничат през рамото на медиите, медиите надничат през рамото на тайните служби, винаги и навсякъде по света, състезание, роднинство по избор или брак по сметка, агентите и журналистите като братя-близнаци, Ин и Ян, черно и бяло, сенчесто и светло, тайните служби са негативът на медиите, агентите и журналистите като ловци на информация,

бързоноги, безпощадни, ненаситни и всеядни

кой пръв ще се добере до новината, това се брои, но още по-важно е какво ще направи с нея, тайните служби начаса я облепват със секретните си стикери, превеждат я на загадъчен и заплашителен език, при тях информацията изведнъж онемява, от нейно име говорят те, но не пред кого да е, само пред допуснатите, говорят с дълбок и тревожен глас, но само пред властта, позата им е държавническа, макар и отдолу нагоре, в подножието на държавничеството, те държат на държавата и се държат за полата й, докато медиите бягат надалеч от спарения скут на държавата, стига да са пълнолетни, те събират новини не за нейна угода, а за угодата на гражданите, всяка новина, която агентът засекретява, те я оповестяват, в усърдието си той би обявил за държавна тайна дори датата на днешния вестник, докато журналистът в усърдието си би публикувал дори държавна тайна в днешния вестник, защото за него информацията е информация, независимо от лепенките, с които я кичи персоналът на държавата, независимо от скърцащата със зъби съдебна машина, скърцаща бавно с тромавите си зъбни колела, опитвайки се да отдели истината от лъжата, фактите от слуховете, мнението от клеветата, кои са добрите и кои са лошите, тази загадка всекидневно разгадават и медиите, и тайните служби, само дето добрите не винаги съвпадат с добрите и лошите с лошите в двата успоредни списъка,

Ин и Ян често си разменят местата

и то не само като имена в новините, но и като имена под новините, в неделя говори по телевизора, в делничен ден подслушва по кафенетата, на една щатна бройка е шпионин, на друга медиен началник, и тъй нататък, а в сумрачната зона между медии и тайни служби колибка са си струпали информационните брокери, които купуват и продават в двете посоки, без да ги е грижа за държавата или за гражданите, те не са легитимирани от никого, но това не ги вълнува, вълнува ги банковата сметка и кой плаща повече, плащат и те понякога с разбити глави и счупени ребра, рисковете на професията, рисковете на занаята навсякъде по света, където информацията е хем стока, хем общодостъпно благо, хем тайна власт, в зависимост от това на кой бог се кланяш в този политеистичен свят, където вече не се знае кой каква иконка носи под ревера си, където новините вече отдавна не са само добри и лоши, а полезни и вредни, съществуващи и несъществуващи, достъпни и засекретени, и всичко това пред погледа на една объркана публика, която не случайно все по-често сменя канала, сменя правителството, сменя държавата и минава в крайна сметка на чалга, на кънтри, на порно или просто на шоу.