Въпреки постоянните напомняния за изключителното разбирателство между двамата и въпреки твърденията, че всичко е точно разпределено, политолозите не крият скептицизма си. Мнението на Борис Вишневски:

"При всички случаи ще се стигне до конфликт. Тъй като единият доскоро бе в по-силна позиция, а сега ще има по-малко правомощия от доскорошния си подчинен. И обратното. Което не би могло да се хареса на никого, или най-малкото не в дългосрочен план."

Въпросът е кой пръв ще успее да укрепи властта си

на новата позиция. В това отношение, според политоложката Лилия Шевцова, Путин разполага с очевидно предимство: той взима със себе си голяма част от опитния си екип, а и по законов път си е осигурил последната дума в редица области.

"Той направи каквото можа. Ние като че ли вече виждаме върха на айсберга, в който ще се разбие нашият Титаник. Този айсберг представлява мощната вертикална властова структура на премиера. Част от която е и подкрепата на могъщите държавни предприятия. Тя е създадена от Путин и му е вярна - на боса, на главния акционер."

Докато Медведев, както смятат преобладаващата част от политическите наблюдатели, ще трябва тепърва да сформира своя щаб. Въпреки това демонстрира самоувереност: както заявява - няма да допусне съществуването на два, три или пет центрове на властта. Русия ще бъде управлявана от президента - в съответствие с конституцията.

Именно президентът е този, който определя

насоките във вътрешната и във външната политика

той е и върховен главнокомандващ. Освен това разполага с правото да уволнява министър-председателя. Дори и той да се казва Владимир Путин.

За Путин пък беше важно да поеме ръководството на партията "Единна Русия" - тази партия, която има мнозинство от две трети в руския парламент. Така Путин има зад гърба си и правителството, и парламента.

В цялата история има и още едно неизвестно - как ще се държат силните елити в сянка, икономическите кръгове и тайните служби в Кремъл? Както предполагат някои - Путин ще запази политическата си активност не на последно място заради това, че да може да държи в шах противоречивите кремълски кланове, които се боят от промяна в политиката, от възникването на нови кланове и от загуба на предимствата си.