Десетки хиляди левове за дрехи; нови вили и автомобили, прислуги: висшата номенклатура на комунистическия режим се е радвала на безброй привилегии. Николай Цеков припомня ключови факти от битието на "правоимащите".
Реклама
Едно от първите достъпни за широката публика автентични свидетелства за сладкия живот на комунистическата номенклатура по времето на Тодор Живков са мемоарите "По коридорите на властта" на Георги Милушев. В продължение на три години той е бил началник на Пето управление на ДС (1986-1989), известно повече като Управление за безопасност и охрана (УБО). Впрочем, както разказва генералът от ДС, кръгът от задачите, които трябва да изпълнява многохилядният персонал на УБО, е разширен още през 1956 - годината, в която Тодор Живков оглавява БКП. Тогава от служба за осигуряване на личната безопасност на висши партийни и правителствени членове УБО се превръща във военно-чиновнически архипелаг с многобройни служби за всестранно жилищно, транспортно, стоково, ресторантско и прочие обслужване на членовете на висшата партийна и управленска каста в НРБ и, разбира се, и на техните семейства.
60 000 лева за храна?
Всъщност, началото на тайната система с огромните привилегии е положено още през 1951 година. Още тогава на членовете и кандидат-членовете на Политбюро е било позволено да ползват всяко тримесечие текстилни стоки за 60 хиляди лева, както и хранителни продукти за същата сума. За сравнение: в началото на 1950-те средната месечна заплата в НРБ е 540 лева.
В своята книга Георги Милушев описва как през 1958 петима висши апаратчици начело с Тодор Живков дават зелена светлина пред използването на т.нар. безотчетни фондове от бюджета на ЦК на БКП. От тях първият секретар на БКП годишно вече можел да прибира без обяснения 20 хиляди лева. Зад грифа "Строго секретно" в ДС започва да кипи трескава дейност за "развитие и обогатяване на управляващите и всесилните", както пише Милушев.
С решения на ЦК на БКП се регламентират една след друга все нови и нови привилегии – за предоставянето на жилища и вили, за командировки зад граница, за покупки на западни коли и за персонално изхранване на висшата номенклатура. Обслужването ѝ е поето от две бази за специално снабдяване. Базата на столичния "Панорамен път" е достъпна за елитния отбор "А" - обкръжението на Живков и шефовете на ключови институции. Базата в софийския хотел "Рила" пък поема отбор "Б" - членовете на Политбюро и вождовете на БЗНС. Георги Милушев си спомня: "В УБО вече трайно съществуваха службата за "домоуправление" (на жилищата, вилите и 42-те резиденции на правоимащите – б.а.), за перални, стопанско-производствени обекти, дърводелска работилница, гараж, (служба) за охрана и поддържане на ловните стопанства [на ЦК], звено за строителство, ремонт и поддръжка (…) УБО се превърна в държава в държавата." С бюджета на управлението се финансират, впрочем, и пътуванията на Владимир Живков до Япония, Филипините, Индия, Сингапур, Малайзия и Тайланд, подбират се апартаменти за родата на Живков, ремонтират се личните коли на членовете на Политбюро и им се купуват нови возила направо от щандовете на Пловдивския панаир. Годишно се раздават десетки хиляди левове на калпак за "изхранване" и за "протокол". Три от най-горните етажи на номенклатурата са обгрижвани и с екстрата "безплатна прислуга". Някои от новите членове на ЦК на БКП са смаяни от чантите с огромните суми, които разните служби на УБО започват да им носят веднага след заемане на поста, свидетелства Георги Милушев.
Безграничната алчност на "правоимащите"
Повествованието в книгата "По коридорите на властта" е изпълнено с примери за безгранична, а в редица случаи и нагла алчност за нови безплатни придобивки от страна на партизаните на БКП и техните близки. "Хората от народа" въобще не си поплюват, когато по някакъв начин се почувстват "ощетени" от липсата на някоя от полагащите или неполагащите им се екстри. "Една от големите ми грижи бе как да се въведе някакъв ред във валутата, която теглеха от УБО Владимир и Евгения (Живкови) и (внукът на Живков) Тодор Славков. (...) Понякога даже не си правеха труда да ходят при валутния касиер. Позвъняваше някоя от управителките на вилите им и казваше: "На Тошко да се донесат толкова и толкова долара." Генерали и полковници изпълняваха заповеди на камериерките. А децата харчеха нашироко. Почти всичко се купуваше с валута. Подменяха обзавеждане. Вещите бързо им омръзваха. Между 1985 и 1989 Евгения Живкова бе направила покупки в магазина в (хотел) "Рила" за около 70 хиляди лева, значителна част от които с валута. Претенциите на Владимир и Евгения (Живкови) към завършените им вили нямаха край (…) Тодор Славков беше едва 15 годишен, но искаше значителни суми (100-150 долара) без да пита дядо си. "Виж там" – беше цялата резолюция на Тодор Живков. "Виж там" означаваше децата да вършат каквото им е угодно", пише Георги Милушев.
Правилото, че рибата се вмирисва откъм главата, важи за почти всички "правоимащи". Милушев посочва, че много дори от формално неовластените с "правата" на най-висшата номенклатура апаратчици правят каквото си искат. Величия на соца като Любомир Левчев, Георги Джагаров, Стоян Стоименов, Пантелей Зарев, Ярослав Радев, Димитър Методиев, Георги Божинов и други ползват луксозни държавни вили срещу наем от 12 лева месечно, а само отоплението, токът и телефонът във всяка от придобивките струва на данъкоплатците 600-700 лева месечно. Но някои от тях, като Георги Джагаров, отказват да плащат дори смешните сметки за наем с мотива "Имам право!", се казва още в книгата на Георги Милушев.
УБО – оркестър за сватби и погребения
По време на едно от посещенията на Фидел Кастро в България предшественикът на Милушев на поста началник на УБО - ген. Илия Кашев, се разплаква от злоба, защото кубинската делегация е поискала да ѝ се доставят "леки жени", твърди неговият подчинен и шеф на морския отдел (!) на УБО Димитър Георгиев. ЦК на БКП е съпричастна не само към веселбите, но и към тъжните мигове в братските партии и терористични движения. През 1986 чрез бюджета на УБО ЦК на БКП отпуска 25 хиляди лева за закупуване на колбаси, вино и шампанско за погребението на вожда на Мозамбик Самора Машел. Но това е минималната щета, която велможите на Партията нанасят на събирания с труда на редовите български "труженици" държавен бюджет. Само в Мозамбик до края на 1989 управниците на НРБ вече са успели да закопаят като "перспективни инвестиции" 72 млн. долара, взети назаем от западни банки, както ставя ясно от изследването за външния дълг при комунизма на историка Мартин Иванов.
Георги Милушев, "По коридорите на властта", издателска къща "INTRA book", 1991 година, 230 страници
***
Припомняме Ви и нашата галерия с табели от НРБ:
Другарки и другари, дайте да дадем!
"Главният посредник при капитализма са парите, а при комунизма - думите". Тази мисъл на философа Борис Гройс най-лаконично обяснява феномена "напътстващи табелки", познат в целия Източен блок. Ето примери от НРБ:
Снимка: DW/A.Andreev
Едни копаят, други строят. Накрая нищо не излезе.
"Ретро-музеят" във Варна е събрал стотици абсурдни табелки от годините на НРБ. Те онагледяват наивния опит да се създаде "нов човек", стартирал в СССР и по-късно провалил се в цяла Източна Европа. Табелките, които понякога преследват несъмнено правилни цели, фокусират пропагандния си патос най-вече върху труда, хигиената и безопасността.
Снимка: DW/A.Andreev
А кое беше старото?
В държавите на "работниците и селяните" властваше убеждението, че "хората на труда" са единствената движеща сила на обществото. Готвачката ще може да управлява държавата, гласеше един от централните постулати на комунизма. Обаче готвачката не само не можеше да управлява държавата, но дори се отучи да готви.
Снимка: DW/A.Andreev
Да преизпълним плана, да станем ударници!
Разбира се, прекрасно е да помогнеш на другаря си. Само че на работното място при социализма другарят изоставаше не толкова поради немощ, колкото поради нежелание. "Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя" - тази максима много точно обяснява защо трудещите се не желаеха да се трудят.
Снимка: DW/A.Andreev
Труд и война - тъжният мироглед на социалистическия човек
Съветската система, която в началото имаше възвишени цели, постепенно се сведе до една примитивна дихотомия: да се трудим до изнемога и да се пазим от външните врагове, които непрекъснато ни дебнат. Параноята на властта в Източния блок по време на Студената война се просмука в кръвоносната система на цялото общество.
Снимка: DW/A.Andreev
Ох, тази сложна дума им-пе-ри-а-ли-зъм!
Още в детската градина социалистическото дете научаваше, че империализмът иска да му вземе малебито от алуминиевата паничка на обяд. Индоктринацията в страните от Съветския блок започваше още в най-ранна възраст, а табелки като тази можеха да се видят не само в ОФ-клубовете, но дори край футболното игрище.
Снимка: DW/A.Andreev
Ограмотяване на пролетариите
В годините на НРБ социализмът премести милиони хора от селата в града, от полето - във фабриките. Довчерашният селянин не беше виждал машина и, разбира се, трябваше да бъде предупреден за опасностите. В ограмотяването на новопокръстените пролетарии се включваха и литераторите. Тази табелка е класически пример.
Снимка: DW/A.Andreev
Човек и сам може да се сети, но ние да припомним...
Къде ли е била занитена тази табелка? И колко ли неопитни работници са били премазани от "вдигнати товари", за да се пусне в серийно производство този предупредителен текст?
Снимка: DW/A.Andreev
А воалетка и дамска чантичка?
И за тази табелка днешният човек дълго ще се чуди: къде е висяла? "Широкопола шапка" асоциативно ни насочва най-напред я към Мексико, я към Дивия Запад. С повече въображение човек ще се сети и за шантавите дамски шапки край английските хиподруми. Всъщност обаче навярно пак става дума за трудова безопасност: металурзите носеха широкополи шапки срещу опасните пръски.
Снимка: DW/A.Andreev
Маниакален страх от пожари
В "Ретро-музея" във Варна висят десетки табелки, предупреждаващи за опасността от пожар. Дали в ранните години на НРБ наистина е имало толкова много пожари? Навярно да. Това е една от обратните страни на ускорената урбанизация: довчерашният селянин още не може да свикне с комплексния градски свят и с многобройните нови опасности. А литературните труженици отново се включват в ограмотяването му.
Снимка: DW/A.Andreev
Хората ходеха на баня веднъж в седмицата
Пак същият този довчерашен селянин, който трябваше да стане "новият социалистически човек", имаше доста враждебно отношение към хигиената. Социалните инженери на комунистическия проект съвсем правилно се опитваха да му набият в главата, че трябва да се позамива от време на време. В интерес на истината, борбата за повече хигиена дългосрочно даде добри резултати.
Снимка: DW/A.Andreev
Представете си тази табелка в някой от днешните СПА-центрове!
Хората, които не помнят първите десетилетия на НРБ, навярно никога през живота си не са били в градска баня. Някои от тези сгради бяха дори красиви (Централната баня в София например), но вътре беше лепкаво и лигаво, миришеше на кир и мръсни тела. Клиентите разнасяха подгизнали билетчета за баня и алуминиеви тасове, а задължителните налъми бяха пропити от влага и мръсотия.
Снимка: DW/A.Andreev
"Теляшки услуги" - що е то?
Главно действащо лице в НРБ-ейската градска баня беше Негово величество телякът. За по-младите: това са хора, които с помощта на примитивно парче плат, наречено "кисе", смъкват пластовете мръсотия от тялото на довчерашния селянин и новоизлюпен градски пролетарий. И от тялото на неговата другарка, на неговите деца-другарчета, внуци-другарчета и т.н.
Снимка: DW/A.Andreev
Конфузно
Дали тази табелка е автентична или измислена? Хигиеничният патос звучи познато, но в кое ли затворено помещение властта е можела да се обърне по такъв откровен начин към комсомолките? И защо само към комсомолките - нима комсомолците са били пощадени от въпросните насекоми?
Снимка: DW/A.Andreev
И още насекоми, които подриват основите на социализма
Този извод сякаш изскача от всяка табелка: властта има горещото желание чрез думите да убеди хората, да ги превъзпита, да ги насочи към "светлото бъдеще". Това желание сигурно е дало някакви резултати, но днес въпросните табелки изглеждат само смешни и нелепи. От друга страна: в сравнение с глупостите, които в милионен тираж се въртят из социалните мрежи, соц-табелките изглеждат направо гениални.
Снимка: DW/A.Andreev
Неграмотността не е от вчера
Особено конфузно е, когато "учителят" се окаже неграмотен. Много табелки в "Ретро-музея" във Варна бъкат от правописни и граматически грешки. И понеже стана дума за интернет: днес същото е и там. Най-голям смях пада, когато убедени "патриоти" и националисти дават воля на чувствата си във възгласи, пълни с граматически грешки. Изводът: първо научете родния си език, преди да давате акъл на другите!
Снимка: DW/A.Andreev
Кратко и ясно
По улиците на българските градове крачат вече поне трето поколение граждани. Но родовата памет за къра е твърде силна. Така че хората все още плюят по тротоара, хвърлят опаковки и фасове от прозореца на скъпия си западен автомобил и дори изсипват боклука си от балкона на панелния блок. На къра, на полето това не е проблем, в града обаче... Е, поне по пода вече не плюят.
Снимка: DW/A.Andreev
За финал: наздраве!
Автентичността на тази табелка също е съмнителна. Текстът ѝ е буквален цитат от романа "Златният телец" на гениалните диагностици на комунистическия експеримент - съветските писатели Иля Илф и Евгений Петров. Днешните пазарно-стопански потребители едва ли ще схванат защо за едни има бира, а за други - не. Нека прочетат романа - и ще разберат. А дотогава - наздраве!