Дълго време проблемът на американската администрация се казваше "Уикилийкс", от скоро пък срещу Ватикана се изправи "Ватилийкс". В мрежата изтичат информации, които според папския говорител отец Федерико Ломбарди целели "да внесат смут и объркване и да представят в лоша светлина Ватикана и Католическата църква".

Неотдавна "Ватилийкс" нанесе поредния си нов удар. От седмици италианските медии бълват разкрития за вътрешни машинации в Светия Престол, а ръководството на Ватикана се оказва безсилно да направи каквото и да било срещу тази медийна атака. Стените на клерикалната мини-държава винаги са били плътни и непропускливи. Сега обаче и висшият духовен клир е сполетян от модерната напаст: във времето на Фейсбук и Ютюб държавните тайни стават все по-несигурни. "Трябва да имаме здрави нерви", казва отец Ломбарди. В действителност обаче нервите са опънати до крайност.

Само бълнуване и лудост?

Най-напред стана известно, че архиепископ, водил борба срещу безпорядъчното стопанисване и корупцията във Ватикана, е препратен против волята му на друга служба. После на бял свят започнаха един след друг да излизат документи за машинации на Института за църковна дейност (IOR - ватиканската банка). В края на миналата седмица пък бе публикувано строго секретно писмо, в което става дума за заговор срещу Папата. По време на посещение на Папата в Китай, архиепископът на Палермо споменал за предстоящ атентат срещу главата на Римо-католическата църква, се казва в писмото. Самият архиепископ отрече това, говорителят на Ватикана Ломбарди пък заяви, че историята със заговора била бълнуване, лудост и не заслужавала да бъде взета на сериозно.

Папската жандармерия всячески се опитва да разкрие следите на онези, които изнасят вътрешна информация. Засега обаче - напразно. А дори и въпросните лица да бъдат заловени, това едва ли ще помогне много на явно не дотам светата държавица, в която се вихрят интриги, вражди и битки за власт. Привърженици на властни кардинали на Римската курия и църковни групи отдавна са се хванали за гушите, боричканията между реформатори и традиционалисти нямат край и нито папа Бенедикт XVI, нито държавният секретар Бертоне могат да овладеят ситуацията. Не е ясно дори дали те двамата не враждуват помежду си.

Дали пък Ватиканът ще се вразуми?

В тези вътрешни битки става дума при това и за нещо принципно важно: а именно дали Ватиканът ще продължи да се окопава в себе си или най-после ще се модернизира. Дали ще подходи по-решително към щекотливи въпроси като цeлибата и положението на жените в църквите или все тъй ще ги заобикаля? А в крайна сметка и дали ще се раздели с някои свои канони, за да стане църквата най-после по-привлекателна за днешните хора?

АГ, ШО, БТ, ДПА, Б. Рачева, Редактор: М. Илчева