ДВ: Д-р Неринг, Вие дълго време работихте с архивите на българската ДС и като експерт добре познавате процедурите по откриването и воденето на едно досие. На базата на този опит как оценявате твърдението на Юлия Кръстева, че нейното досие е фалшифицирано?

Кристофер Неринг: Ще започна с принципните неща. На външен вид досието изглежда напълно автентично. Съмнявам се, че наличните в него документи в своята цялост са фалшификат, просто не виждам признаци за това. Но и твърденията на самата Кръстева (за фалшифициране - бел.ред.) са малко неопределени, може би нарочно. Дали иска да ни каже, че още тогава, през 1970-те години, ДС е фалшифицирала всичко това? Или пък твърди, че Комисията по досиетата или някой друг е фалшифицирал досието след 1990 година? А може би иска да каже, че фалшифицирани са били разговорите между нея самата и представител на шпионската резидентура към българското посолство в Париж?

Кръстева първо заговори за някаква „постфактическа инсценировка", за това, че ДС е фалшифицирала досието ѝ. После пък каза, че съдържанието на разговорите е невярно, но не отрече, че подобни разговори са били водени. За да го кажа съвсем ясно: досега няма прецедент ДС да е фалшифицирала едно цяло досие, заедно с всичките вътрешни бюрократични формуляри за регистрация. Да, сигурно са фалшифицирали отделни документи, но не и целия масив, който се състои от две досиета (личното дело и оперативното дело), от регистрационно картонче и от вписване в регистрационната книга. Пък и защо ли на ДС ѝ е трябвало да върши такива неща през 1970-те години? Освен ако не са искали да шантажират г-жа Кръстева. Но тя не разказва нищо такова.

Колкото до въпроса дали Комисията по досиетата или някой друг може да е фалшифицирал досието в днешно време - това лесно може да се докаже чрез химически, графологически и други видове анализ. Но такава хипотеза също е идиотска. По каква причина биха го направили?

ДВ: Но Вие все пак смятате, че досието е било манипулирано. Какво точно имате предвид и как може да се докаже такава манипулация?

Неринг: Досието „Сабина" очевидно е непълно. Липсват централни документи, като например план за вербовката, доклад за вербовката и план за работата със секретния сътрудник „Сабина". А и страниците в досието са били преномерирани. Освен това в периода между 1973 и 1984 година досието сякаш се намира в безвъздушно пространство. Операцията официално е приключена, но въпреки това досието не е предадено в архива. Вместо това водещият офицер продължава да събира вестникарски статии за Кръстева и ги добавя към досието. Без никаква видима причина.

През 1991 година досието е било извадено от архива и е било гледано от сътрудник на Националната разузнавателна служба. Защо? Точно в периода 1990-1991 архивите на ДС биват масивно прочистени, над 40% от досиетата на секретните сътрудници са унищожени, а 75% са прочистени поне от някои документи. Може би и с досието „Сабина" се е случило същото, тоест - в него може би е имало и други документи. И може би чрез премахването на тези документи Кръстева дори е била закриляна. Или пък някой се е опитвал да я шантажира. По тези предположения обаче няма ясни данни. Тъй или иначе, след официалното прекратяване на работата с Кръстева, досието „Сабина" многократно е било тършувано и променяно.

Д-р Кристофер Неринг е ръководител на Научния отдел в Германския музей на шпионажа в Берлин. В продължение на няколко години той се е занимавал с изследователска работа в архивите на ДС, до които му осигурява достъп българската Комисия по досиетата.