Коментар на Татяна Ваксберг:

В целия този театър на абсурда отчетливо се вижда само един плюс: намериха се хора, които покрай лавината от информации да запомнят името на новия лидер на СДС. Той се казва Емил Кабаиванов и ако го покажат още няколко пъти по телевизията, ще се запомни дори и лицето му.

Днес „Раковска” 134 прилича на Мория - опустошената от орките обител на джуджетата на Токин, записвали до последен дъх историята на собственото си превземане. За СДС това превземане продължи цяло десетилетие, то не е продукт на последните седмици. И ако всеки напуснал синята партия досега е будил интерес с това къде ще намери политически подслон или какво ново ще направи, днес за първи път въпросът стои по обратния начин: какъв е бизнес-планът на тези, които са истинското СДС? Може да не им знаем имената, но това не променя с нищо статута им - те и само те са владетели на последните останали активи на синята партия: търговската марка, престижния адрес на „Раковска” и лъвчето.

Продава се: лъвче и престижен адрес

Други активи няма. Според „Алфа Рисърч”, ако изборите бяха през тази есен, синята партия би получила 2% от гласовете. Повечето от останалите социолози дори не цитират данните си за тази формация, защото са категорични, че тя няма самостоятелни шансове да прескочи бариерата за влизане в парламента. А тези драматични данни се отнасят до времето, в което човек можеше да посочи поне пет-шест човека от ръководството на тази партия. Днес всичко, което има СДС, е история, марка и адрес.

По ирония на съдбата обаче на пазара се търси точно куха златна обвивка, а не нещо друго. СДС без идеи и хора, но с лого и слава, е най-ценната придобивка за някой партиен купувач. Просто няма да има кой и какво да му попречи.

От изказване на вицепремиера Цветанов в събота стана ясно, че ГЕРБ разглежда СДС като свой „най-естествен партньор“. Изречението беше казано в контекста на подготовката на ГЕРБ за предстоящите избори и в отговор на въпроса дали би се коалирала с някого. Твърдението на Цветанов трябва леко да се редактира, за да добие по-правдоподобен вид - СДС не може да е естествен партньор на абсолютно никого със своите клонящи към нула проценти. Единствените партньори на ГЕРБ може да са адресът и марката „СДС“. Бойко Борисов и без това страда, че не винаги и не навсякъде го признават за достатъчно необоримо „десен“.

Отложеният епилог

Това би бил присмехулният край на една история, наказана заради това, че все отказва да стигне до епилога си. Онова, което не е ясно в тази история, е извънредната медийна популярност, на която се радва сюжетът „десни партии“. Довършването на СДС успя да измести редица смислени новини, сякаш ставаше дума за процеси в някакъв колос на политиката. Но този непропорционален интерес не е от вчера и не засяга само СДС.

Откакто нямат думата по никой политически въпрос, десните партии са непрекъснато цитирани, показвани и коментирани. Интересът към СДС днес е горе-долу същият, какъвто беше и към ДСБ, когато няколко души напуснаха партията, за да отидат в България за гражданите. Нищо подобно не се случва на истински влиятелните партии от типа на ДПС, които имат потенциала да свалят и качват правителства - за тях няма такава обилна информация.

Не е много ясно на какво се дължи това - на инерция, на лекотата, с която десните политици се съгласяват да запълнят ефирни минути, или на нещо трето. Примерно - на необходимостта да вкараш бутафорни политически герои в летопис за плурализма.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел