По данни на Германската агенция по труда, в Германия в края на декември 2017 близо шест милиона души (5,93 млн) са получавали социални помощи, по-известни под името Харц 4. Над два милиона от тях (34,3%) са чужденци, като близо половината (959 000) са бежанци от неевропейски държави. Най-многобройни сред бежанците, зависими от помощи, са сирийците - 588 301 души. Това означава, че всеки десети, получаващ социални помощи в Германия, е от Сирия.

Граждани от общо 193 държави получават Харц 4. Близо половин милион от тях (438 850) са от държави на ЕС – най-вече от България (84 334), Полша (80 517) und Румъния (65 902). От гражданите на държави извън ЕС преобладават турците (259 447), които са втори по численост след сирийците. Следват иракчаните (138 000) и афганистанците (99 000).

Какви са правилата?

За да получават социални помощи в Германия, чуждите граждани трябва да отговарят на известни условия: например да разполагат с легално право за траен престой в страната. Гражданите от други държави на ЕС трябва да предоставят договор за наем, адресна регистрация и документ за самоличност. 

Новопристигащите чужденци нямат автоматично право на Харц 4. За да получават социални помощи, мигрантите трябва да са работили легално в страната за определен период. "Ако например някой загуби работата си - дори и само след една седмица или един месец - той има право на Харц 4, стига да е имал трудов договор", обяснява юристката Надя Клуге от организацията "Справедлива мобилност". "Ако въпросният човек, загубил след седмица или месец работата си, няма натрупан трудов стаж в Германия, той няма право на класическото парично обезщетение за безработица, тъй като не е плащал достатъчно застраховки за безработица, но има право на Харц 4", добавя тя. При нетрудоспособните лица или тези, навършили пенсионна възраст, важат други правила.

Право на социални добавки в Германия имат и лица, които работят, но доходите им са толкова ниски, че не стигат за покриване на минималния жизнен стандарт. Въпросните добавки им се отпускат обаче само ако нямат други странични доходи - например от влогове. Или пък ако не получават финансова помощ от други членове на семейството си.

В някои случаи Агенцията по труда поема и наема на жилището на съответния човек или част от него. За всяка провинция обаче важат различни размери на съответната помощ.

За онези чужденци, които никога не са работили в Германия, важи петгодишно ограничение за получаване на Харц 4. Едва след петата година престой в Германия те имат право на социални помощи, ако се нуждаят от такива.

Всеки трети българин - на помощи

Много от чуждестранните мигранти изпитват сериозни трудности да си намерят работа на пълен работен ден, при която се плащат и социално-осигурителни вноски. През 2017 хората в Германия със социално-осигурена трудова дейност са били общо 32 милиона. От тях близо 3,5 млн. души са били чужденци, произхождащи от друга европейска държава, а 1,5 млн. са били от неевропейски страни.

Принципно всеки гражданин на ЕС има право сам да определя в коя държава от Общността желае да се установи и да работи. За българите и румънците германският пазар на труда беше изцяло либерализиран на 1 януари 2014 година - след седемгодишен преходен период. Според изследване на германската агенция по труда от лятото на 2017, цитирано от "ФАЦ", всеки трети българин, живеещ в Германия, получава социални помощи. А 30 000 български деца в Германия живеят в домакинства, зависими от Харц 4.