Европа се обедини, но и до днес си остава разединена в отношението към двете тоталитарни диктатури на миналия век. Докато фашизмът бе осъден, престъпленията на комунизма останаха ненаказани. На европейско равнище вече от няколко години представителите на Стара и Нова Европа не успяват да се разберат дали фашизмът може да се сравнява с комунизма.

Левите мълчаливо бранят комунизма

По време на няколко дебата в Европарламента стана ясно, че Източна и Западна Европа оценяват съвсем различно комунистическото минало. Логично евродепутатите тъй и не събраха мнозинство дори за една най-обикновена декларация, осъждаща комунизма. Докато новите демокрации настояваха престъпленията на комунизма да се приравнят на престъпленията срещу човечеството, главно левицата в Западна Европа се обявяваше срещу така наречения Нюрнбергски процес на идеологиите.

Мнозина все още смятат, че който поставя знак на равенство между комунизма и фашизма, всъщност омаловажава националсоциалистическия терор и Холокоста. В Германия през 80-те години избухна разгорещена дискусия по въпроса, известна като „Спорът на историците”.

Освен това за милиони европейци Съветският Съюз е не толкова родина на комунистическия терор, колкото страната-победител над фашизма. Нека не забравяме още, че Западна Европа пострада от фашизма, но няма собствен опит с комунизма. За сметка на това някои от новите европейски членки преминаха през ада и на двете диктатури - и на фашизма, и на комунизма, каквато бе трагичната съдба на Полша например.

Бившият "лагер" мечтае за справедливост

За новите демокрации осъждането на комунизма, както и обезщетяването на неговите жертви е част от жаждата за справедливост, за равно третиране. Който им отказва тази справедливост, всъщност укрепва разделението на европейците на първа и втора категория граждани.

През 2007 година европейските министри на правосъдието одобриха закон, който криминализира публичното оправдаване, отричане или омаловажаване на геноцида, престъпленията срещу човечеството и военнопрестъпленията, стига те да са признати за такива или от Нюрнбергския процес през 1945 година, или от Международния наказателен съд, който функционира в Хага от 2002 година насам. Комунистическите престъпления тогава не попаднаха в никоя от споменатите категории, но на ЕК бе препоръчано да работи по разширяването на списъка с престъпления.

И Хитлер, и Сталин са масови убийци

Най-новата инициатива на шестима външни министри от източноевропейски държави, сред които и България, има за цел да промени това статукво. Българският външен министър Николай Младенов и петима негови колеги от посткомунистически страни изпратиха писмо до европейската комисарка по правосъдие и човешки права Вивиан Рединг, с което целят да се запълни тази празнота като бъде криминализирано отричането или омаловажаването и на комунистическите престъпления. "Тоталитарните системи трябва да бъдат мерени с един и същи аршин" - каза по този повод чешкият външен министър Шварценберг, който сравни Хитлер със Сталин и нарече двамата диктатори “масови убийци”.

Чехия не за пръв път се опитва да вкара комунистическото минало в дневния ред на общността. Като ротационен председател на ЕС през 2009 година Прага организира изслушвания в Европейския парламент, посветени на престъпленията на комунизма, и предложи създаването на специална платформа за изследване на тоталитарните системи. Към нея обаче, както и към плановете в Брюксел да бъде създадено малко изследователско звено, не е имало особен интерес.

Без фашизъм нямаше да има комунизъм

В Прага вече повече от две години функционира Институтът за изследване на тоталитарните режими, който не разделя двете диктатури на 20 век, а изследва европейското минало в неговата взаимозависимост. Да не забравяме и историческата последователност: комунизмът завладя източната част на европейския континент именно като резултат на Втората световна война и Ялтенското разделение на Европа.

Без съветска армия в Източна Европа нямаше да има комунизъм. И фашизмът, и комунизмът са част от европейското наследство. Не е ли време в Европа да бъде създаден и един институт на общата европейска памет? Осмислянето на миналото е труден, бавен процес. А писмото на шестте от Източна Европа е поредният сигнал, че Нова Европа започва да се организира по теми, които са от неин интерес, и че набира самочувствие да отстоява своите приоритети.