Досега правителството в Китай определяше корупцията като държавен враг номер едно. Разкритията на наскоро разсекретения таен документ дават по-пълна представа за това колко сериозен е наистина този проблем. Китайската централна банка публикува информацията и тя предизвика вълна на недоволство в цялата страна. Общата стойност на капитала, изнесен от корумпираните политици, възлиза на над 123 милиарда долара. Парите са се вливали в чуждестранните банки от началото на 1990-те години до 2008-ма година включително, а броят на онези, така последователно крали държавата, варира между 16 000 и 18 000 души.

Накъде бягат крадците?

Докладът е от юни 2008, но едва сега бива публикуван на страницата на Китайската емисионна банка. Реакциите сред медиите и обществото обаче бяха толкова гневни, че дългият 67 страници доклад бе снет бързо от сайта на банката, пише "Уол Стрийт Джърнъл". Въпреки това времето, в което е бил достъпен, е било напълно достатъчно, за да бъде разпространен в интернет-пространството. Централната банка в Пекин засега се въздържа от коментар.

Документът е разделен на две части. В първата се съобщава кои политици и чиновници са напуснали страната и къде са се заселили. Високопоставени членове на правителството най-често са избягали в САЩ. Другите популярни дестинации са Австралия, Канада и Холандия. По-низшестоящите, които по-трудно са се добирали до визи, са бягали през Хонконг в някоя западна страна.

На сметките на децата и любовниците

Втората част на документа описва механизмите, чрез които крадците са изнасяли парите от Китай. Бивш чиновник във финансовото министерство например е превел над един милион юана на сметката на сина си, който следвал в чужбина. Друг политик е използвал банковата сметка на любовницата си, живееща в Хонконг. Високопоставен член на партията пък налял пари в няколко казина в Макао.

Докладът завършва с предупреждението, че корупцията е сериозна заплаха за комунистическата партия. Според "Уол Стрийт Джърнъл" Китайската централна банка е обявила, че в бъдеще ще работи повече с чуждестранни партньори като банки и органи на реда с цел да предотврати изтичането на капитал от страната.