Съпротивата на Франция към проекта “Северен поток 2” продължи по-малко от един ден. На 7. февруари Париж официално обяви намерението си да подкрепи измененията на газовата евродиректива, които можеха да блокират или поне значително да усложнят изграждането на най-важния газопровод за руския концерн "Газпром".

А на следващия ден (8. февруари) стана ясно, че Германия и Франция са постигнали компромис, който гарантира завършването на проекта от руска компания с участието на европейски фирми. Няколко часа по-късно промените бяха почти единодушно одобрени в Брюксел от представители на страните от ЕС.

Демаршът на Париж и победата на Берлин

В какво се състои компромисното решение: отговорност за газопровода ще носи държавата-членка на ЕС, на която се намира пунктът за получаване и разпределяне на суровина към европейските енергийни мрежи, идващ от държава извън ЕС. С други думи, за регулацията на "Северен поток - 2" ще отговаря Берлин, а не Брюксел. И съответно никой няма да може да се меси в неговите решения.

В същото време Европейската комисия също ще може да контролира газопровода. Това е втората част от компромисното решение, което получи най-голямо одобрение в Париж. Франция е загрижена за зависимостта на Европейския съюз от руския газ, заради което правителството подчерта, че европейският контрол е важен именно, за да се гарантира енергийната независимост.

Такъв ход на събитията прилича на пълна и бърза дипломатическа победа за Германия и канцлерката Ангела Меркел. В същото време остава загадка защо Париж, който има много добре функциониращи комуникационни канали с Берлин, първоначално така публично и дори предизвикателно се опита да се отдели от германската позиция, но веднага направи обратен завой. Наистина ли не беше възможно този тъй бързо направен компромис да се постигне без излишен шум и зад затворени врати? В крайна сметка цялата история очевидно не допринесе за укрепване на престижа на френския президент.

Истинските победители

В руско-говорящата социална мрежа се разпространява версия, в която се твърди, че Еманюел Макрон се е обърнал срещу "Северен поток - 2" под натиска на големия американски противник на проекта, а именно Доналд Тръмп и неговата администрация. Е, ако това е вярно, то Меркел, както видяхме, изненадващо бързо помогна на френския президент да си смени позицията.

Независимо от това истинският победител в тази история е "Газпром": той защитава интересите си чрез действията на Меркел. Като допълнителен бонус за Кремъл се смята фактът, че Германия, която с постигнатия компромис в ЕС всъщност налага позицията си, не допринесе особено за засилване на сближаването в Европейския съюз, където много страни все още са против „Северен поток 2“. Дългогодишната тактика на Москва - да подклажда противоречията в ЕС, да сее раздори, да предизвиква конфликти - в случая се наложи сякаш от само себе.

Защо Меркел подкрепя газопровода на раздора?

Възниква въпросът защо Меркел, твърд привърженик на европейското единство, толкова ревностно защитава този газопровод на раздора? Има редица причини. Най-важният от тях е, че след като в сряда (6 февруари) поради антимонополни съображения Брюксел наложи вето върху сливането на железопътния бизнес на "Сименс" и "Алстом", германската канцлерка не можеше да допусне второ голямо поражение във външната политика на правителството за три дни: подобна слабост би поставила под въпрос лидерството на Германия. Нещо повече, според Меркел "Северен поток 2" ще бъде от полза за германската икономика и за енергийните доставки на страната. Особено в ситуация, в която Германия поема курс към отказ от използване на въглища в електроенергетиката до 2038 година. Освен това за германската канцлерка е твърде късно да се откаже от проекта, тъй като няма убедителни правни основания. А едно изцяло политическо решение би подкопало доверието в надеждността на германската правна система.

Основната причина за ангажимента ѝ към „Северен поток 2“ обаче е друга: Ангела Меркел се числи към многобройните германски политици, които искрено вярват, че за да се запазят мира и стабилността в Европа, е необходимо по един или друг начин да се поддържат добри отношения с Русия, а енергетиката е именно областта, в която най-добре се постига взаимноизгодно сътрудничество. Меркел не желае да изгаря мостове или- в този случай - да потапя газопроводи.

Шансовете на България да се договори за Турски поток нарастват

В същото време Меркел трябва да се примири с факта, че такава позиция до известна степен поставя козове в ръцете на Москва. Освен това не само Русия ще се възползва от постигнатия компромис - партньорът на Германия, България, също ще извлече ползи. Новата концепция за “газопровод, влизащ в Европейския съюз от трета държава, да се регулира от държавата, на чиято територия за първи път се свързва с европейските мрежи” увеличава шансовете на България да стане първи получател и транзитна страна на руския газ, който "Газпром" възнамерява да доставя в ЕС по втората газова линия “Турски поток”.

В края на краищата в сегашната политическа ситуация София и Москва вероятно ще се разберат много по-лесно, отколкото Москва и Брюксел.

Коментарът изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с мнението на българската редакция и на „Дойче веле“ като цяло.