Във вид на снимки или текст потребителите от всички възрасти и социални слоеве се разголват в социалните мрежи, и то не само в преносен смисъл. А действията им често имат тежки последици както за отношението на другите към тях, така и за кариерата им.

Списъкът с известни личности и политици, които се самозабравят в интернет-пространството, става все по-дълъг. Щеше ли например германският депутат от Християндемократическия съюз Кристиян фон Бьотихер да върти любов с малолетна, ако нямаше Фейсбук? Какво накара американският политик Антъни Уайнър да изпрати на една колежанка неприлична своя снимка?

Терапия "Фейсбук"

Американецът Джона Бергер изглежда е открил отговора на тези въпроси. Изследването му се казва "Терапия Фейсбук - защо хората споделят в интернет интимна информация?". Резултатът гласи: химията между хората и чувствата, но не и разумът управляват поведението им в социалните мрежи. Бергер, който преподава маркетинг в университета в Пенсилвания, е стигнал до това заключение заедно с колежката си от университета в Маями Ева Бюхел.

Според анализаторите, хората с нестабилна психика имат много по-голяма склонност да споделят лични неща в мрежата. Тихата жажда за внимание ги кара да са по-емоционални в интернет в сравнение с другите. Защото основното правило на всяка комуникация важи и в мрежата: колкото по-емоционално е посланието, толкова по-вероятно е то да получи отговор. "Предполагаме, че подобно поведение има терапевтична функция", пише Бергер. Емоционално нестабилните личности биха се чувствали много по-добре, ако техни негативни преживявания получат реакции в мрежата.

Кой прави глупости?

Бергер провежда няколко теста с група студенти. Вдъхновен от случая с американския политик Уайнър, който след тренировка във фитнеса спонтанно се презентирал в интернет, Бергер изпратил студентите да потренират. Веднага след това те трябвало да влязат във Фейсбук. Резултатът бил впечатляващ.

След физическо натоварване, вероятността студентите да пожелаят да споделят лична информация с други, ставала три пъти по-голяма. Бергер възнамерява да провери връзката между телесната умора и готовността за обмен на интимна информация в следващо изследване. За него обаче е ясно едно: физическото и душевно състояние оказват влияние на желанието ни да споделяме. В зависимост от настроението и състоянието на тялото интернет-потребителят губи контрол и понякога прави глупости в мрежата.

Тепърва прохождаме

Нищо чудно, че в много страни полицията вече се интересува от това кой сваля всичките си маски в социалните мрежи. Полицията в Ню Йорк даже има специално звено, което издирва нарушители на закона именно чрез социалните мрежи. Полицаите търсят следите на престъпниците във Фейсбук и Туитър, защото често извършителите се хвалят там. Разбира се, има и критични гласове, които се опасяват, че полицията наднича в профилите не само на хора от подземния свят.

Че общуваме в социалните мрежи без всякакви задръжки, явно се дължи и на това, че ни липсва опит в този вид комуникация. Преди често се случваше в телевизионни ток-шоута някой политик или известна личност да се изложи доста. Днес обаче това е по-скоро рядкост. Същото ще стане вероятно и с комуникацията в социалните мрежи - предпазливостта ще се изгради с времето.