На информационния пазар има все повече неща за малките читатели и зрители, по радиото и телевизията се излъчват новини за деца, разнообразието от детски списания е голямо. На пръв поглед радостен факт. Не бива да забравяме обаче, че децата могат да възприемат и преосмислят ставащото, само ако бъдат напътствани.

Днес мъниците са много по-самостоятелни в сравнение с поколението от 1970-те и 1980-те години, те проявяват дори политически интереси. Всичко това радва, но… Ние смятаме "малките" за "големи" и по този начин ги претоварваме. В днешни дни детството в традиционния смисъл на думата - с много свободно време, комшийски банди, каране на кънки, футбол и кукли - приключва най-късно на десет години.

Искам да съм готин!

Времето след него - пубертетът и юношеството - са стегнати от обръча на електронната мода. 9 от 10 германчета на възраст между 6 и 13 години разполагат с интернет в детската си стая. Мобилен телефон има всяко трето дете на възраст между 8 и 9 години. А броят на децата, които ползват социалните мрежи, се е удвоил от 2008 година насам и достига 43 процента.

А какво се случва със "закрилническата" функция на родителите? Отговорът не е особено приятен: тя бива погребана от масовите медии. Повечето телевизионни серии за деца показват родители, полицаи и учители като чужди на шегата, дребнави същества от миналото. Светът на комерсиалните културни продукти за малките е свят на нахалството, невъзпитанието и липсата на всякаква дистанция. Повечето детски телевизионни герои просто изискват подражание. И оттук се създава „якото” поколение ("cool" от англ.). „Яко” означава надмощие над другите, „яко” означава да притежаваш правилните вещи, да се държиш като по-възрастен, отколкото си. Парадоксално, но факт: „яко" означава още да презираш възрастните, да чупиш табутата на добрия вкус.

Всички носят вина

Трудно е да се води необременен семееен живот и да се възпитава отговорно, когато родителите се чувстват виновни. Те се чувстват така, защото са напрегнати, защото отделят твърде малко време за своите деца и често им купуват ненужни пластмасови играчки, вместо да им четат книги. Те трябва да се чувстват виновни, защото не могат да кажат "не" и да поставят определени граници. Трябва да се чувстват виновни и за това, че още от ранна детска възраст не насърчават достатъчно децата си.

Но най-виновни трябва да се чувстват софтуерните фирми, които произвеждат електронни игри и за едногодишните (да, това наистина го има в Германия!). Виновни трябва да се чувстват и медиите, които настройват деца срещу родители. И обществото, което допуска това.