На 19 януари 2007 мъртвото тяло на Хрант Динк лежеше на една улица в Истанбул, точно пред сградата на неговия вестник "Агос". Цялата страна бе шокирана. Но атентатът не дойде изневиделица - през последните месеци от живота си Динк бе получил няколко заплахи за разправа.

Гонение, касапница или геноцид?

През 2005 година срещу Динк бе заведено дело по обвинение за обида на турското национално достойнство. Той получи условна присъда от шест месеца лишаване от свобода. През 2006 последваха други обвинения и нови съдебни дела. В последната си статия, публикувана тъкмо в деня на убийството му, Динк пише: "Вероятно 2007 ще бъде една трудна година за мен. Чувствам се като гълъб - наплашен, едва ли не прекалено предпазлив - но пък знам, че в тази страна никой не закача гълъбите."

Неговите статии бяха трън в очите на националистическите сили в Турция. Динк беше арменец, който настояваше най-сетне да се заговори открито за събитията от 1915. Той писа: "Аз знам какво се случи с моите деди. Някои може да го наричат изтребление, други гонение, катастрофа или геноцид. Моите предци го наричаха по анадолски касапница. А аз го наричам опустошение".

Убиецът на Динк беше много бързо заловен, един 17-годишен младеж от Трабзон в Северна Турция. Огюн Самаст каза, че убил известния журналист от омраза срещу позицията му по арменския въпрос и че бил действал абсолютно самостоятелно. По-късно той промени показанията си и призна, че бил подтикнат към престъплението от Ясин Хаял, десен екстремист от Трабзон.

Истинските убийци остават в сянка

През 2010 Европейският съд за човешките права хвърли част от вината за убийството на Динк върху турската държава, която не му била осигурила достатъчна защита. Миналата година Самаст бе осъден на 22 години затвор. Но тъй като присъдата бе произнесена в съответствие с наказателния закон за малолетните, той ще трябва да излежи реално само две трети от нея.

След смъртта на Динк в Турция се сформира групата, наричаща се "Приятели на Хрант Динк". Те са убедени, че истинските инициатори на убийството все още са в сянка. Журналистът Айдън Енгин казва: "Дори да трябват и 95 години, ние няма да се откажем докато не разкрием истинските убийци".

Автор: Б. Йозай, С. Гяуров, Редактор: Б. Узунова