В Германия случаите на така наречения "амок" застрашително се увеличават. 19 септември 2010 - амок в Льорбах, 18 февруари 2010 - в Лудвигсхафен, 1 юни 2009 - в Оснабрюк, май 2009 - в Санкт Аугустин, 11 март 2009 - във Виненден: списъкът на кървавите драми става все по-дълъг през последните години. Какво прави държавата за неговото съкращаване и какъв е отговорът на въпроса: кой убива - ръката или пушката?

Поуките от Виненден

След кървавата баня във Виненден, когато 17-годишен ученик застреля 15 души с пистолета на баща си и после се самоуби, изискванията за притежаване на оръжие в Германия допълнително се затегнаха. Промените в закона позволяват на контролните органи да проверяват оръжието и притежателя му в период по-дълъг от досегашните 3 години. Измененията ограничават привилегиите за притежаване на оръжие, с които се ползват спортните стрелци и ловците, а възрастовата граница за стрелба с едрокалибрено оръжие за членове на спортни клубове се вдига на 18 години.

Важна поправка в закона разширява контрола върху съхраняването на оръжие и боеприпаси. През 2012 г. вече ще има и дигитален оръжеен регистър на национално равнище, който ще съхранява най-малко 20 години данните на всички регистрирани огнестрелни оръжия: вид на оръжието, модел, калибър, сериен номер, име и адрес на продавача и собственика.

Поправката в закона задължава общината да информира съответните служби, издаващи разрешителни за притежаване на оръжие, не само за евентуална промяна в имената на регистрирания, напускане на жилището или настъпила смърт, но и за смяна на адресната регистрация. Според промяната в закона съответните органите на реда имат право да унищожават иззетото оръжие, а не само да го препродават, както беше досега. А това ги освобождава от ролята им на „търговци на оръжие”.

Но какви са условията за притежаване на оръжие в Германия? Най-лесно изпълними са условията за притежаване на т. нар. „свободно” оръжие, към което спадат следните видове: въздушни пушки и пистолети с максимално налягане в цилиндъра 7,5 джаула, пушки, револвери и пистолети с въглероден двуокис с маскимално налягане в дулото 7,5 джаула, сигнални и газови пистолети, перкусионни пушки (модели с производство преди 1 януари 1871 г.) и огнестрелни оръжия с фитилно или искрово възпламеняване (модели с производство преди 1 януари 1871 г.).

Разрешителното за притежание на оръжие обаче не включва правото за неговото използване. За да стреляш, трябва да отговаряш на допълнителни изисквания: специални карти за използването на огнестрелно оръжие и газови пистолети или ловни билети за ловците. Освен „свободните” оръжия, има и такива (на немски: Scharfe Waffen), за чието притежание се изискват специални разрешителни от полицията. Те са като светлините на светофар - жълто, зелено и червено.

Ако няма спусък - няма и жертви?

В жълтото влизат оръжията за спортна стрелба, сред които еднозарядни пушки, многозарядни пушки с чупещи се цеви, многозарядни пушки с перкусионно запалване; в зеленото - всички останали оръжия за стрелци, неупоменати в жълтото, плюс ловни огнестрелни или други легално придобити оръжия (например наследствени), както и закупуването на съответните боеприпаси за тях. Червеното разрешително важи за колекционерите на оръжие.

Но да се върнем към въпроса "Кой убива - човекът или пушката". Тази дискусия се води не от вчера, а особено в САЩ двете противоположни мнения се сблъскват изключително драматично. Противниците на оръжието твърдят, че наистина ръката натиска спусъка, но ако няма спусък - няма да има и жертви. Любителите на пушките и пистолетите пък смятат, че всеки, който има желание да убива, ще го стори и без огнестрелно оръжие. Според тях притежаването на оръжие дори има превантивен ефект, а от производството му зависят стотици хиляди работни места. Факт е обаче, че колкото е по-либерален режимът за притежаване на оръжие, толкова повече хора умират от огнестрелни рани.

Автор: Трендафилка Димитрова

Редактор: Александър Андреев