От избухването на гражданската война в Сирия през пролетта на 2011-та около половин милион души са напуснали страната. За обезпечаването на повечето бежанци грижата имат съседните на Сирия държави. Но Ирак, Йордания, Ливан и Турция са вече до такава степен претоварени, че все повече сирийци правят опити да достигнат до Европа.

До момента Европейският съюз е приел четири процента от сирийските бежанци. По данни на Евростат към 27-те страни-членки заедно с Швейцария и Норвегия са били отправени общо 17 000 молби за убежище, повечето от които - към Германия, Швеция и Швейцария.

Все повече се насочват към България

За много бежанци от Сирия пътят към Европа минава през гръцко-турската граница на региона Еврос, но все пак преобладаващата част от мигрантите пристигат в Европейския съюз през международните летища - с валидна виза, след изтичането на която обаче остават нелегално на европейска земя.

Заради нарастващия приток на хора засегнатите държави в южната част на Европа са въвели някои доста спорни мерки. Гръцкото правителство например е поставило преграждения на границата с Турция. Освен това от август миналата година е засилило и контролът - допълнително за охрана на 200-километровата граница са изпратени още 1 800 полицаи.

Поради тези причини мигрантите все по-често се насочват към границата между Турция и България. По данни на Фронтекс (Европейската агенция за охрана на външните граници на Общността) на турско-българската граница ежеседмично биват залавяни по 80 бежанци, докато преди засилването на охраната в Гърция е ставало въпрос за 15. И все пак: тези цифри са сравнително ниски.

Солидарността е само на хартия

В Европа бежанците биват първоначално арестувани, докато бъде установена тяхната идентичност и бъде обработена заявката им за убежище. Тази практика, както и тежките условия в затвора са повод за остри критики - особено към Гърция. Поради това Гърция бе изключена от т.нар. регламент "Дъблин ІІ". Той предвижда принципно искащите убежище да бъдат връщани в тази държава-членка на Европейския съюз, в която са пристигнали най-напред, и която би трябвало да е отговорна за проучването на тяхната заявка. Европейският съд обаче реши, че кандидатите за убежище няма да бъдат връщани в Гърция, тъй като там ги заплашва нечовешко отношение.

Всъщност критики се отправят не само към Атина - и другите държави от южната периферия на Европейския съюз са въвели сходни рестриктивни мерки, не на последно място с надеждата да задържат следващите кандидати за убежище далеч от границите си. Немалко упреци Брюксел отправя и към Италия и Малта.

Несправедливото разпределение

Именно тези три страни - Гърция, Италия и Малта - се оплакват най-често от несправедливото разпределение на бежанците в рамките на ЕС. Малта например е държавата с най-много кандидати за убежище на глава от населението. От статистическите данни става ясно, че през 2011 в ЕС са били подавани средно 600 заявки за убежище на един милион жители, докато за Малта същият показател е 4526. По този повод Брюксел лансира една програма за доброволно преселение, за да подтикне колкото може повече от държавите-членки да приемат част от пристигналите в Малта бежанци и мигранти.

Но именно този принцип - на разпределението в рамките на ЕС, се отхвърля от голяма част от европейските правителства. Според еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, в момента 10 държави от ЕС приемат 90 процента от кандидатите за убежище, откъдето следва, че останалите 17 могат да допринесат повече. Но в контекста на сегашното политическо и икономическо положение не е лесно да се постигне напредък в дискусията по общата политика спрямо бежанците.

АГ, ДПА, НЦЦ, РШ, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева