От събота насам саудитската преса е пълна със статии за починалия 83-годишен Султан ибн Абдул Азиз Ал Сауд. Официално не се споменава нито че смъртта му е била предизвикана от рак на дебелото черво, нито пък че е страдал от деменция. Хвалебствията по негов адрес са безгранични - както по отношение на характера му, така и по отношение на заслугите му в управлението на Саудитска Арабия.

Кой беше Султан?

От пресата в тази държава друго не би могло и да се очаква. И все пак престолонаследникът беше един от двигателите на бавните, но сигурни реформи в страната. Той беше гарант за обвързването на Саудитска Арабия със Запада. Като вицепремиер и близо 40 години министър на отбраната престолонаследникът Султан модернизира саудитската армия и увеличи оръжейните й запаси с пари от продажбата на нефт. Новите модерни оръжия и антиракетни отбранителни системи задълбочиха оръжейното сътрудничество със САЩ.

Макар саудитските медии да не коментират въпроса какво означава смъртта на престолонаследника за политическото бъдеще на Саудитска Арабия, посланието е ясно: страх от наследника на Султан ибн Абдул Азиз. Защото той може да се окаже в най-скоро време водеща фигура в страната. Сегашният крал Абдула, известен с реформаторския си курс, е на 87 години и не се радва на добро здраве. Преди няколко дни той претърпя операция на гръбначния стълб.

В чии ръце остава Саудитска Арабия?

Предполага се, че новият престолонаследник ще бъде принц Найеф, брат на починалия Султан и полубрат на крал Абдула. 78-годишният Найеф е вътрешен министър и през 2009 година беше назначен за втори вицепремиер. Този факт вече говори за това, че след време е възможно той да поеме дори и управлението на държавата. Преди година, когато крал Абдула трябваше да се лекува в чужбина, престолонаследникът Султан вече не можеше да изпълнява задълженията си по здравословни причини - тогава принц Найеф беше натоварен със задачата да замества болния крал.

Принц Найеф е известен най-вече с крайно консервативните си възгледи. Вестник "Ню Йорк таймс" го описва като политик, който е готов да предприеме радикални мерки срещу всичко, което според него представлява опасност за кралското семейство. Целта му е една: да запази десетилетното статукво в страната.

Какво би могло да означава това за плахите реформи, към които се ориентира сегашният крал Абдула? Какво ще стане с прокламираното от него право на жените да участват в местните избори? За разлика от крал Абдула принц Найеф не крие, че позицията на жените в саудитското общество не се нуждае от промяна: те нямат право дори да се движат сами.

В същото време издигането на принц Найеф би могло да бъде стимул за по-силна изява на либералната опозиция в Саудитска Арабия. Един от представителите й - Мохамад ал Катани - заяви наскоро пред британския "Телеграф" следното: "Монархията не си прави услуга, издигайки един хардлайнер. Съпротивата в обществото нараства и все някога ще избие на повърхността."