Коментар на Фридрих Шмит във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

В седемнайсетата година от господството на Владимир Путин блясъкът и мизерията на неговата власт са неотделимо свързани помежду си. До миналата неделя, когато десетки хиляди в цялата страна излязоха на протести срещу корупцията на елитите, политическият живот в Русия изглеждаше изцяло мъртъв. Активност проявяваха главно поддръжниците на статуквото, възхвалявайки онзи, комуто „въздигналата се отново Русия“ дължала благодарност за това, че ѝ е върнат предишния блясък.

В края на януари президентът за пореден път раздаваше отличия на заслужили граждани от икономиката, църквата и държавните медии, а те на свой ред възхваляваха заслугите на Путин за въоръжаването на Русия, за развитието на железниците или атомната енергетика.

Един побелял актьор с гърди, окичени с медали, дори изрази опасенията си да не би Путин да реши да не се кандидатира повече за идните президентски избори:

„Дори и не си помисляйте да се отказвате от нов мандат!”

„Знаете ли, Владимир Владимирович", каза той, „когато обърнете поглед към небето, непременно ще чуете един глас, който казва : „Дори и не си помисляй подобно нещо!“. На това залата реагира с бурни ръкопляскания, а възрастният човек довърши изречението си: „И това ще е гласът на нашата и Ваша велика родина - Русия!“.

Отминаха времената, когато икономическото положение и западните санкции бяха импулс за реформи, поне реторично. Твърдеше се, че тези реформи ще съсипят управлението на страната  и преразпределението на благата. Реформите, освен това, щели създадат впечатлението, че Русия е принудена да реагира на външен натиск, което можело да се изтълкува като белег за слабост.

Рублата днес има по-ниска стойност от преди, страната постепенно започва да се срива към категорията на държавите с ниски заплащания. В същото време санкциите се превърнаха в претекст за засилване на протекционизма. Приближеният на Путин Генадий Тимченко например, който натрупа огромни пари от търговията с петрол, инвестира в ябълкови насаждения – знае се, че редица южни плодове недостигат в Русия вследствие на обявеното от нея контра-ембарго за западни стоки. Инвестиционните решения, като това на Тимченко, по правило са придружени от гръмки уверения за лоялност към страната и президента.

Парламент и правителство -  суфльори на подсказани реплики

Важни събития, в това число военни акции в чужбина или задържането на член от кабинета, идват като гръм от ясно небе за парламента, министерствата и правителството. Тяхната роля се изчерпва с това да коментират неразбираемите за тях решения с все едни и същи фрази. Сериозните критики и въпроси са забранени, прикриването на истината е повсеместно. В резултат на това се стига дотам, че руските анализатори са принудени да четат западни информации, за да схванат накъде се ориентира политиката, водена от Путин – към Афганистан? Или може би към Либия? Въпросните експерти не вярват ни най-малко на поднасяните с апломб стандартни съобщения на руските министерства, в които често се говори за някаква русофобска истерия. 

Пусне ли режимът някой политзатворник на свобода, на притиснатите до стената противници на Путин започва им се привижда някаква нова „политическа пролет“, която обаче приключва и за тях, след като поредният критик на режима попадне зад решетките. До протестите в неделя съществуваха например само два въпроса.

Първо: колко дълго ще продължи изкуствената пауза преди Путин да съобщи поредната си кандидатура за президент, удовлетворявайки по този начин многобройните молби на своите привърженици. И второ: какво ще предприеме Кремъл, за да увеличи избирателната активност.

Предвидено е например президентските избори да се проведат в деня на годишнината от анексирането на Крим, макар че ентусиазмът по „връщането“ на полуострова към Русия още през тази година беше значително увехнал.

Путин като единствена надежда и спасител на народа

Амнезията и флегматичността на обществото обаче не могат непосредствено да застрашат властта на Путин.

Заради тях изборите няма да бъдат загубени, даже и да не се използват обичайните фалшификации. В крайна сметка популярността на Путин остава висока. Включително и поради това, че президентът обича да се представя като единствена надежда на народа в борбата срещу различни злини – като се започне от дупките по улиците та до озаптяването на брутални държавни служители.

Фантазиите за някакъв дворцов преврат срещу Путин са популярни, но изцяло спекулативни. Все пак  от неделя насам Кремъл за първи път изпитва известна загуба на контрол. Локални протести, например по повод строеж на църкви в московските паркове, или пък социални протести - каквито в момента провеждат шофьорите на ТИР-ове срещу магистралните такси - е имало винаги.

Този път обаче по улиците на различни градове излязоха десетки хиляди и то с политически искания – подобно нещо се е случвало за последен път преди пет години. Държавно направляваната телевизия обслужва приказките на Путин за Русия като стабилна крепост, която била изложена на атаките на западните военни и на влиянието на западния морален разгул.

Безстрашието на младите руснаци

Тази телевизия обаче не се гледа от младите хора в Русия. Интернет, до който имат достъп седем от всеки десет руснака, помага да се разобличават прикриваните истини и да се създава алтернативно общество, за каквото се бори опозиционният лидер Навални със своята фондация срещу корупцията. От пуснатия в интернет филм за богатствата, за които се твърди, че принадлежат на премиера Медведев, бяха заимствани и символите, носени от демонстрантите – маратонки и гумени патенца.

За младите руснаци, които сега безстрашно излизат на протести по улиците, корупцията явно е нещо като атрибут на властта и израз на закостенялостта на режима. Реакциите на този режим само потвърждават тази теза: предвидено е да се въведат нови, задължителни часове по патриотично обучение за учениците и студентите, за да не се стига в бъдеще до подобни антиправителствени демонстрации. Путин пък демонстративно взе Медведев със себе си на едно пътуване до Арктика. Там президентът отчупи няколко парченца от един леден масив. Учените щели незабавно да им посветят своите анализи.

*Заглавието е на редакцията

 

Фридрих Шмит, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени!

Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main