Идва Коледа. Отново. За децата бавно, много бавно. За възрастните – прекалено бързо. Докато се обърнат, пак е Коледа и трябва да купуват подаръци. По Коледа се говори много за традициите, има си набор от празнични клишета, но те не дразнят, а успокояват – като мириса на бор и пращенето на огън.

Започва и голямото запасяване с храна – прасета, пуйки, зеле и сармички, вино и ракия. Количества, достатъчни да ни изкарат и при продължителна обсада. По Коледа (Рождество Христово) и най-коравите сърца омекват. А с новата година, в стила на традициите, идват и коледарите. Но те вече не са простодушни деца с червени бузи и калпачета, а опитни хора, лукави. И започват да сурвакат. Енергично.

Време за благотворителност и още нещо...

Започна и седмото издание на благотворителната инициатива „Българската Коледа”. „Както всяка година, кампанията събира пари за лечението на болни деца и за закупуването на медицинска апаратура и консумативи за нуждите на детски клиники и отделения. Досега чрез „Българската Коледа” бяха събрани близо 15 милиона лева”, гласи официалното съобщение, разпространено в медиите.

"Дарете надежда. Пуснете SMS на номер..., или се обадете на телефон...", настойчиво подканя приятен женски глас на фона на виолончело. А организатор отново е администрацията на президента, подпомагана в благородното си усилие от две телевизии. С други думи, ударил е часът на политическия пи-ар. И ето, цяла седмица наместо пухкав сняг, валят добрите новини: 13 заплата, премии и бонуси; надбавки, които правителството ще ви отнеме – не, радвайте се! – ще ви ги върне. Ама защо не се радвате?

Жертви на спасението

Малко грозно се получи тази година – доклад на Сметната палата показа, че докато хората със своите скромни дарения обзавеждат отделения и купуват животоспасяваща техника, в хазната са върнати 25 милиона лева от „Фонда за лечение на деца”, от 2005 година досега. Заради бюрократични процедури, чийто финал не всички болни деца са дочакали.

Тревожното българско население, изпълнено със страх от бъдещето, което чува десетки пъти на ден думата „криза”, вечер сяда пред телевизорите и започва да гледа върволица от болни дечица и дарителски сметки, които жени с лъскави костюмчета и нажалени лица му четат от екрана. Зрителката X, която всъщност чака турския сериал, научава, че грижите за здравето и живота на тия деца зависят от нейния SMS, а не са дълг на собствената им държава. И дори малко разсеяната зрителка X усеща, че тук има нещо дълбоко нередно. Но все пак е Коледа, нали, а и тия пари за какво не сме ги дали...

Великодушно

Пак от новините тя научава, че 24 милиона лева, спестени от заплати, ще бъдат раздадени за награди в съдебната система. Предложението за коледни премии дошло от главния прокурор, неговия заместник и няколко председатели на съдилища. Според правилата всеки магистрат може да получи премия от максимум четири заплати. Член на Висшия съдебен съвет (ВСС) разяснява, че парите са спестени от незаети щатни бройки.

Това решение породи стотици гневни коментари във форумите на българските медии. „Парите от фонда за лечение на деца в чужбина се връщат в бюджета, ако не са усвоени. Защо в съдебната система това правило не важи? Ние сме овце, затова търпим. Заслужаваме си го”, гласи едно от по-умерените мнения в мрежата.

А и за зла участ „добрата” новина бе предхождана от други, много неприятни, които засегнаха сериозно реномето на съдебната власт в България. Делото на Софийският градски съд (СГС) за злоупотреби по програма САПАРД, се отложи отново (за кой ли път) заради твърде болнави защитници. А последният, но не по размери, корупционен скандал с лобиста Красимир Георгиев тръгна точно от Висшия съдебен съвет.

Ето коментар за скандала, публикуван във в. „Дневник”: „Развоят на случая "Красьо с ланците" е поредното, но едва ли последно доказателство за пълното деморализиране както на съдебната власт, така и на политическата класа, че даже и на академичната общност. Историята може да бъде описана и така – беше направен разрез, който показа, че основните институции са обхванати от гангрена, но вместо рязане докъдето е останало здраво място, скандалът беше "зашит, прономерован и прошнурован" и вече сякаш не се е състоял”.

Традициите остават

И все пак, оптимизъм струи от новините преди Коледа: запалване на светлините на коледната елха; рязане на ленти; откриване на детски градини, и др. И Живков обичаше да прерязва ленти в новините. Мнозина си спомнят, че бе започнал да разпъва по Коледа и шатри за народа. Точно по време на възродителния процес и на активното създаване на задгранични дружества. В центъра на столицата се лееше вино, цвърчаха кебапчета...

Сега шатрите са пред паметника на Съветската армия. А на Нова година обичаното от правешкия диктатор „Дунавско хоро” е заменено с друга фолклорна селекция. Е, времената се менят, ще кажете. Но традициите остават. Само се огледайте!

*„Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко.”