Само през тази година по пътя си през Средиземно море към Европа са загинали повече от три хиляди души - истинска трагедия, за която думите не стигат. Откъдето би трябвало да произтече логичният рефлекс, че Европа трябва, нещо повече - има моралното задължение да започне да приема по-голям брой от нуждаещите се хора. В рамките на операцията си "Mare Nostrum", която всеки момент може да бъде прекратена, италианските власти успяха за година да спасят около 150 хиляди от бедстващите в морето. Европейската мисия "Triton" под ръководстото на Агенцията за външните граници "Фронтекс" не е замислена като заместител на италианската операция, но целта ѝ е същата - да спасява хора от Северна Африка или Бликия Изток, пристигащи в Европа с препълнени лодки да търсят защита или просто по-добър живот.

"Мост към Европа"

Великобритания отказва да участва в мисията "Triton". Подобни спасителни акции могат само да увеличат потока от бежанци, твърди Джойс Аналей, държавен секретар в британското Министерство на външните работи. "Така ще окуражим още повече хора да се отправят по опасния маршрут и трагедиите ще станат още по-тежки", посочва тя.

По всичко обаче личи, че Лондон не е единственият противник на тези планове. Германският министър на вътрешните работи Томас де Мезиер бе казал за италианската "Mare Nostrum", че от спасителна операция за бедстващи хора се е превърнала в "мост към Европа". Заради това си изявление той стана обект на остри критики от страна на представители на политиката, църквата и хуманитарните организации. Сега и Великобритания е атакувана заради това, че мисли само как да отблъсква бежанците.

Мигрантите носят гласове на UKIP

Тази критика обаче не издържа. Защото просто не е вярно, че британското и другите европейски правителства гледат само как да попречат на бедстващите хора да тръгват към Европа и да се оплитат в мрежите на каналджийските банди. Трябва да се има предвид и вътрешнополитическата ситуация във Великобритания, където догодина предстоят избори. Консервативният кабинет е подложен на огромен натиск от евроскептичната и ксенофобска партия UKIP. И всяка отстъпка от страна на премиера Камерън спрямо мигрантите, било то от по-бедните членки на ЕС или от страни извън Общността, носи гласове на националистите от UKIP. Подобна е ситуацията и във Франция, Холандия и някои други европейски държави, което рано или късно ще засегне и Германия.

Тези, които настояват Европа да започне да приема повече бежанци, обаче игнорират този вид политически съображения. А в морален план контрааргументацията е много трудна - щом при бежанците често въпросът е на живот и смърт. Около половината са от Сирия и Еритрея - все хора, чиято нужда от закрила не се оспорва от никого. А съседните на Сирия страни така или иначе вече са направили каквото е по силите им.

Всичко това е вярно. Но и готовността на Европа да приема нуждаещи се хора не е безгранична. От изявленията на някои политици, представители на църквите или хуманитарните организации може да се остане с впечатлението, че Европа трябва да изпрати в Средиземно море кораби, на които да бъдат поканени да се качат всички желаещи - независимо от коя страна са и какви са причините има да бягат. Неотдавна министър-председательт на германската провинция Баден-Вюртемберг заяви, че "лодките никога няма да са достатъчно пълни". Твърде крайно и поради това безразсъдно изречение. Защото от икономическа гледна точка лодките може и да са в състояние да поемат още хора, но от обществено-политическа възможностите на Европа не са безгранични. И който игнорира това, си играе с огъня.

Превенция вместо борба с последиците

Ако иска да остане вярна на ценностите си, Европа ще трябва да приеме още бежанци от кризисните региони. Ще ѝ се наложи да спасява и още много бедстващи в Средиземно море. Но конфликтите по света не биха могли да се разрешат единствено чрез насочването на преследваните народностни групи към Европа - подобна политика само би подкрепила прокуждането на големи групи хора от родните им страни.

Основният проблем се състои в това, че Европа обичайно реагира на следствията - превантивното мислене ѝ липсва. Старият континент забелязва проблемите едва тогава, когато конфликтът в даден кризисен регион е набрал скорост, породил е огромни бежански вълни и е станало твърде късно да се полагат усилия за неговото стабилизиране. При това ЕС притежава огромен потенциал. И е крайно време да започне да го използва.