В сравнение с другите европейски държави германците не се обръщат толкова често към "Бърза помощ". Причината: многото болници и тяхното местоположение - изградени са така, че човек да може лесно да стигне до тях. Но повикванията въпреки това не са малко - само във федерална провинция Райнланд-Пфалц през 2018 година е имало почти 1 милион повиквания. 73 000 обаждания е имало за линейките с реанимационно оборудване, които са най-добре оборудваните автомобили на "Бърза помощ".

Кой работи в "Бърза помощ"?

Лекарят от "Бърза помощ" в Германия не е просто лекар, който дежури. Това е професия, която изисква допълнителна квалификация. Обучението продължава две години, от които шест месеца в интензивно отделение, плюс 80 часа курс по реанимация, плюс анестезиология, плюс 50 стажантски дежурства в звеното за "Бърза помощ". След това се полагат съответните изпити. В Германия този вид специалисти са около 8 000, което означава, че един от тях се пада на 10 хиляди души. Според статистическите данни, в звената за спешна помощ в Германия работят общо 20 880 души. В някои големи германски градове в тези звена има и специалисти-педиатри.

Когато в Германия бъде повикана "Бърза помощ", с линейката не е задължително да пристигне и лекар. От 12-те милиона повиквания годишно само половината представляват сериозни случаи. Ако има съмнения за инфаркт, инсулт, отравяне, сериозни проблеми с дишането или с гръбначния стълб, ако има отворени рани или силни болки, ако пациентът е в безсъзнание, ако викат "Бърза помощ" на мястото на самолетна катастрофа или пожар, ако е пострадало дете, тогава дежурният, който приема обажданията, веднага ще изпрати с линейката и лекар. В другите случаи пристигат двама санитари от спасителната служба, които са специално обучени. Именно това е най-квалифицираната медицинска специалност сред тези, които не изискват висше образование. В Германия този вид обучение продължава три години. Над половината от времето е предназначено не за теоретични занимания, а за работа "на живо", при която получените знания могат да се приложат на практика. Обучението завършва с държавен изпит, състоящ се от три писмени и три устни изпита, както и от четири практически теста, по време на които санитарите трябва в максимално близки до реалните условия да демонстрират знанията и уменията си.

По време на обучението си санитарите от спасителната служба получават заплата: по 1 000 евро месечно през първата година, през втората - до 1 100, а през последната - до 1 250 евро. Оттам нататък, след края на обучението, заплатите са между 2 000 и 3 000 евро месечно, плюс най-различни надбавки - за нощно дежурство, за работа в празнични дни, при пожар и т.н.

Под 9 минути

Професията, разбира се, е тежка, а отговорността - много голяма. Ако санитарят изпитва и най-малкото съмнение по отношение на диагнозата или просто смята, че има нужда от лекар, веднага го вика. Обичайно дежурният лекар пристига 10-15 минути след позвъняването, само в селските райони може да му трябва малко повече време. Именно поради това там често изпращат лекаря веднага с линейката. Самата "Бърза помощ" пристига още по-бързо - средно за 8,5 минути.

А колко струва повикването на "Бърза помощ"? Обикновено между 100 и 300 евро. Лекарят "излиза" към 200 евро. Но това, разбира се, не се плаща от пациента, а от здравната застраховка - тя поема всички разходи. Много по-скъпо е повикването на медицински хеликоптер. Час полет с такъв хеликоптер струва към 3 500 евро, но това също се плаща от застраховката.

*****

Вижте и това видео: