В САЩ президентският мандат трае четири години, а президентът може да бъде преизбиран само веднъж. Той е държавен глава и правителствен ръководител, т.е. управлява изпълнителната власт, в чиято система впрочем са заети около 4 милиона души. Задача на президента е да прилага гласуваните от Конгреса закони. Освен това той може да приема чужди посланици и по този начин да признава държави.

Трите власти - законодателната, изпълнителната и съдебната - са разделени и се контролират взаимно. Президентът има право да помилва осъдени и да посочва федералните съдии, министрите в кабинeта си и посланиците на САЩ - но само със съгласието на Сената. Това е един от механизмите, с които законодателната власт контролира действията на изпълнителната власт.

Американският президент е длъжен да информира редовно Конгреса за състоянието на държавата. Той прави това в годишната си реч за "Състоянието на съюза". Президентът няма право да внася проектозакони в Конгреса, но по време на речта си може да посочва своите приоритети. Това означава, че той разполага с инструмент за оказване на натиск върху Конгреса - при това публично. Но и нищо повече от това.

Президентът може да откаже да подпише закон, изпратен му от Конгреса за одобрение. В такъв случай той налага вето върху него. Американският Конгрес може да преодолее президентското вето само с 2/3 мнозинство в двете камари на парламента. В историята на САЩ са познати 1500 случая на наложено от президента вето. От тях едва 111 са били прегласувани успешно, а това се равнява на малко повече от 7%.

Американската Конституция и решенията на Върховния съд не дават ясна представа за това каква реална власт притежава президентът. Защото той има право на още един вид вето, известно като "джобно вето": той може да "прибере в джоба си" даден законопроект и да го направи невалиден, без Конгресът да може да го прегласува. Дотук този трик е бил използван близо 1000 пъти.

Президентът на САЩ може да налага на правителствените служители определено поведение. Издаваните от него административни разпоредби, т.нар. "Executive Orders", имат силата на закон. Което обаче не означава, че всичко му е позволено: съдилищата могат да ги касират, а Конгресът - да ги спира със съответни контразакони. Освен това новият президент може да отменя разпоредбите на предшественика си.

Президентът има право да сключва договори с чужди правителства, които обаче трябва да бъдат приети с 2/3 мнозинство в Сената. Това може да се избегне, ако вместо договор президентът сключи един вид междуправителствено споразумение "Executive Agreement", за което не се изисква одобрението на Сената. Такива споразумения са валидни докато Конгресът не ги оспори или спре със закон.

Президентът е Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ, но война може да обявява само Конгресът. Не е много ясно обаче доколко при въоръжен конфликт президентът може едностранно да се разпорежда с войската. След войната във Виетнам, Конгресът прокара следното правило: президентът може да се възползва от компетенциите си, докато Конгресът не ги оспори.

Ако президентът превиши или злоупотреби с правомощията си, или извърши престъпление, Камарата на представителите може да започне срещу него процедура по отстраняване от длъжност. Дотук е имало два такива опита - и двата неуспешни. Много по-ефективен инструмент за блокиране на президентските начинания е прекратяването на финансирането на определени президентски инициативи след гласуване в Конгреса.