Колко джамии има в Германия? А колко точно са мюсюлманските сдружения и молитвени домове? Никой в Германия не може да отговори на този въпрос, има само предположения, а причината е от юридическо естество: "Германската конституция не изисква задължителна регистрация на религиозните общности. Това ще рече, че ако дадена религиозна общност или религиозен съюз не представлява правен субект, тя си остава нерегистрирана", пояснява ислямоведът Михаел Блуме. Поради същата причина никой в Германия няма представа колко точно са, да речем, будистките храмове на територията на страната.

По принцип джамиите в Германия се регистрират по Закона за сдруженията с нестопанска цел, като имат право сами да определят дали да се присъединят към някое по-голямо сдружение или да бъдат напълно самостоятелни.

"Около 2 500"

И все пак съществуват поне приблизителни данни за броя на джамиите в Германия. Според Централния съвет на мюсюлманите в Германия, в страната има около 2 500 джамии. Много от тях са по-скоро молитвени домове, които се намират в задните дворове на обикновени жилищни сгради, а около 900 са разпознаваеми като джамии.

Подобни числа спомена и Експертният отдел на германския Бундестаг, който предполага, че в Германия има между 2 600 и 2 700 мюсюлмански молитвени домове, като само малка част от тях представляват джамии в класическия смисъл на думата. Само представителни сгради като построената в Кьолн джамия се отличават с неоосманска до постмодерна архитектура, докато „джамиите от задните дворове" си съществуват напълно анонимно в жилищни квартали, индустриални зони или преустроени фабрични сгради.

По-точни са информациите за броя на мюсюлманите в Германия. По данни на Бундестага, в страната живеят между 4,4 и 4,7 милиона мюсюлмани.

"Големият проблем"

Интересен въпрос е защо малкото представителни джамии в Германия в повечето случаи се финансират от чужбина - например от Саудитска Арабия или пък от турския съюз "Дитиб", който обединява стотици формално самостоятелни мюсюлмански сдружения.

"Големият проблем на ислямските общности е, че не разполагат с достатъчно пари, тъй като само малка част от мюсюлманите са активни членове на джамийските общности", казва ислямоведът Михаел Блуме и добавя: "Строежът на някоя малка джамия може да се реализира и чрез дарения, но кой да плаща за имамите или за работата с младежите? Тъкмо това обяснява доминиращата роля на турската държава - тя плаща на имамите", пояснява германският ислямовед.