Коментар от Ясен Бояджиев:

Ако има нещо безспорно след първите два дни на Народното събрание, то е, че се върна интересът към ставащото във висшия орган на държавната власт. Нямам данни, но допускам, че прякото излъчване на заседанията е било сред най-гледаните телевизионни предавания тези дни.

Добро начало

Силни емоции, приповдигнат тон, ентусиазъм и кипеж с леко усещане за революционност на ситуацията. На фона на скучната предвидимост, кухата безличност и липсата на смисъл в предишния парламент, това, което видяхме миналата седмица, си е направо увлекателен спектакъл. Завръщане към нормалността и парламентаризма.

Дали след първоначалния интерес на публиката ще последва и възстановяване на общественото доверие в парламента - рано е да се каже. Но началото е окуражително. Вярно, има някои признаци на безсмислена хиперактивност, като например идеята да се разследва всичко десет години назад. Но пък се чуха и много смислени идеи и намерения.

Въпросът е ще има ли време за тях. Някои видяха основания за положителен отговор на този въпрос в безпроблемния избор на председател на Народното събрание. Струва ми се обаче, че тези основания са твърде крехки.

Двата варианта

Разбира се, едва ли има някой, който да си мисли, че това Народно събрание може да изкара целия си мандат. Оттук нататък за продължителността на неговия живот има два варианта - съвсем кратък или малко по-дълъг. Кой от тях ще се сбъдне, зависи от това ще бъде ли излъчено ново редовно правителство или не.

В първия вариант, ако такова правителство не бъде излъчено, парламентът ще просъществува месец до месец и половина - докато се завърти рулетката с връчването на трите мандата и президентът назначи служебен кабинет и насрочи избори. В този вариант единственото по-съществено нещо, което този парламент ще има време да направи, е да промени някои от изборните правила, за което очевидно съществува достатъчно голямо мнозинство.

При условие че парламентът успее да излъчи нов редовен кабинет, влизаме във втория вариант, при който животът му ще е по-дълъг - примерно между 6 и 12 месеца. Има поне три политически сили, които декларират готовност за този вариант: двете коалиции на протеста - „Демократична България” и "Изправи се! Мутри вън!”, плюс БСП. Ако се съди по някои техни предварителни изявления, и трите имат предвид не класическа коалиция (с коалиционно споразумение и квотно разпределение на министерски постове), а правителство на втората политическа сила („Има такъв народ”) с тяхната принципна подкрепа - при определени условия, за изпълнение на одобрявани от всички политики, с (може би) конкретен срок. При всичките различия между тези партии, очевидно има достатъчно пресечни точки за приоритетни реформи в ключови сфери. Освен това този модел дава възможност да се избегнат упреците за нарушени предизборни обещания - да не се влиза в коалиция с БСП например.

Сметка без кръчмаря?

Всичко това обаче е сметка без кръчмаря. В тази роля е „Има такъв народ”. Дали ще има правителство или не, а оттам и колко време ще просъществува този парламент, в най-голяма степен зависи от това ще има ли тази партия желание да се включи в играта или не. По този въпрос засега не знаем нищо. Можем само да търсим косвени знаци, като тълкуваме оскъдните изказвания на партийните лидери. А тези изказвания са всъщност само три.

"Този парламент едва ли ще изкара пълния си мандат. Не е ясно колко ще изкара. Ще работи толкова, колкото трябва", загадъчно каза зам.-председателят на "Има такъв народ" Тошко Йорданов. След което като задължителна задача на този парламент посочи единствено промените в изборното законодателство - и нищо друго. Освен това на фона на пространните слова на останалите лидери на парламентарни групи неговото беше символично кратко.

Второто изказване (писмено) е на партийния лидер в карантина Слави Трифонов. Той даде да се разбере, че не смята този парламент за „сигурен, спокоен и уверен”. Освен това обяви, че ГЕРБ „няма да получи време”, понеже е „токсична партия, която трябва да изчезне”. А това няма как да стане, докато съществува сегашният парламент.

И третото, отново на Тошко Йорданов и отново кратко и неясно: "Ние в коалиция с партии от статуквото няма да влезем. Ако изобщо може да се стигне до кабинет, то е с другите две партии - от протестите. Така че, каквото сме казали, това ще направим”.

Цялостното усещане от изявите на „Има такъв народ” е, че това не са хора, които са склонни да се пазарят за постове, да се съобразяват с чужди принципи, условия и капризи или да се консултират и да търсят мнозинство за всяко решение на евентуалното си правителство.

Въобще, засега наличните знаци говорят, че втората политическа сила по-скоро няма намерение да прави правителство в този парламент. Тъй че много по-вероятен изглежда краткият вариант за неговия живот. Може би се лъжа, но ми се струва, че и останалите партии го знаят - всички се държат и говорят така, сякаш с единия крак са вече извън парламента, в предизборна кампания.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия със снимки от гласуването на българите в чужбина: