1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Колко корумпирана е България в сравнение с другите?

6 юни 2012

България и Румъния са двете европейски държави, които се справят най-зле с корупцията - този до болка познат извод се съдържа и в най-новия доклад на "Трансперънси". Пише ли там нещо, което да не знаем?

Снимка: AGITA LEIMANE/Fotolia

Тесните връзки между бизнеса и правителствата в много европейски страни подхранват корупцията и подкопават икономическата стабилност, се казва в най-новия доклад на неправителствената организация "Трансперънси интернешънъл" за податливостта към корупционни практики. Изследвани са повече от 300 национални институции в 25 европейски страни, вкл. България.

Малко неочаквано докладът показва, че в Европа много от институциите, които дефинират демокрацията и би трябвало да помагат на държавата да спре корупцията, са доста по-слаби, отколкото се предполага. В много европейски страни има пропуски в законите, касаещи лобитата и лобирането, финансирането на политическите кампании и достъпа на обществото до информация. Четири страни в Южна Европа - Гърция, Италия, Португалия и Испания - показват сериозен дефицит при отчитането на дейността на публичния сектор.

Отново на опашката

Сред най-зле справящите се европейски държави са България и Румъния. Това са двете страни, които пораждат най-голямо безпокойство, четем в частта за България. Посочва се, че под натиска на ЕС страната е приела множество закони за борба срещу корупцията, но в същото време "този порив на законодателна активност не беше придружен от приемането и на етични норми и действия", се казва в доклада. Сериозен проблем за България си остават неефективната публична администрация и липсата на прозрачност в действията й. По този показател България е в една група със страни като Румъния, Словакия, Гърция, Чешката република, Италия, Португалия и Испания. България е посочена и в топ 5 на страните в Европа, в които е най-остър проблемът с възлагането на договори за обществени поръчки. Другите четири страни в тази категория са Румъния, Словакия, Италия и Чешката република. Препоръката е към проблема да се подходи със специално внимание, тъй като той е пряко свързан със сериозните загуби, причинявани от измами и корупция.

Дания, Норвегия и Швеция се справят най-добре с изкореняването на корупциятаСнимка: Fotolia/Joachim Wendler

България получава лоша оценка и за изборните процеси, които в Европа като цяло са по принцип добре организирани. Налице са действащи органи, които следят за това изборите да са свободни и честни. Единственото изключение в Европа са България и Румъния, се казва в доклада.

Другите в Европа

Няма страна, в която корупцията да не буди загриженост. Но най-малки проблеми в това отношение имат Дания, Норвегия и Швеция. В тях има силни контролни органи, одитори, съдебна система и правоприлагащи агенции, благодарение на които тези страни са и най-добре защитени срещу корупцията, четем по-нататък в доклада. Но дори някои от страните, смятани по принцип за много почтени, си остават отворени за корупционни практики, предупреждават авторите на доклада. Като пример се посочват Швеция и Швейцария, които нямат закони за финансирането на политическите партии. В Дания, Германия и Великобритания пък системата за финансиране на партиите далеч не може да бъде давана за пример, пишат авторите на доклада.

Като цяло обаче Германия стои добре в това изследване, което не е изготвено като класация, обяснява ръководителят на германския клон на "Трансперънси" Кристиан Хумборг: "Германия получава оценка "добър" до "много добър". Като цяло държавата функционира много добре по отношение на мерките срещу корупцията, но изостава спрямо страни като Дания и Швеция", признава Хумборг.

Германия има да наваксва в следните ключови области: корупцията сред депутатите, даренията, защитата на хора, които разкриват данни за злоупотреби и корупция. За справяне с проблема с даренията "Трансперънси" препоръчва на Германия да създаде задължителен национален регистър на лобистите.

АГ, ТИ, БТА, М. Фюрстенау, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ