Украинската Гражданска защита реагира бързо и правилно: след изтичането на силно отровен амоняк от химическо предприятие в град Суми, населението в радиус от пет километра около предприятието беше призовано да се укрие в мазета или партерни жилища. Високотоксичният газ с остра миризма е по-лек от въздуха и се вдига нависоко. Междувременно изтичането на амоняк беше спряно.

Какво представлява амонякът?

Амонякът е химическо съединение от азот и водород, химическата му формула е NH3. Той е един от най-масовите химикали: годишно в света се произвеждат по около 170 милиона тона амоняк, от които 80 процента се използват като основна съставка за синтетичните азотни торове.

Украйна, която се слави като "житницата на Европа", използва големи количества амоняк за своите плодородни черноземни почви, които позволяват високи добиви на зърно. Освен това амонякът намира приложение и в пречистването на отработени газове, както и като хладилен агент.

Колко опасен е амонякът?

За щастие дори и най-минималните количества амоняк във въздуха се усещат заради твърде характерния и много неприятен мирис на веществото. Затова и рядко се стига до отравяния. Някои познават този мирис от животинските обори или от прясно третираните с оборска тор ниви. Острата миризма се използва и за свестяване на припаднали хора – като под носа им се поднася напоен с разреден амоняк тампон.

Вдишването на по-големи количества от този газ обаче води до отравяне. Очите, носът и гърлото започват да горят, човек започва усилено да киха и кашля, очите му сълзят, а всичко това е придружено от силно главоболие. При по-висока концентрация се стига и до задух и болки в гърдите. В такива случаи помагат излагането на чист въздух и инхалациите.

Как се образува амонякът?

Естествените залежи на амоняк са много ограничени. Като свободен газ той се отделя например при разлагането на мъртви растения или животински екскременти.

Амонякът обаче се среща и в човешкото тяло, където играе важна роля за образуването и разграждането на аминокиселини. Чрез кръвта той стига до черния дроб. За да не се стига до висока концентрация на амоняк в черния дроб, той се отделя от организма чрез тъй наречения цикъл на уреята. Признак за отделяне на амонячен газ е съответният силен мирис на урината.

За селскостопански цели в миналото амонякът е добиван чрез загряване на вар и амониев хлорид. По-късно започва да се произвежда промишлено чрез синтеза на азот и водород по метода на Хабер-Бош. Процесът се извършва в метален катализатор, където при много високо налягане и температура от 450 градуса по Целзий атмосферният азот се превръща в амоняк чрез реакция с водорода.