Каквото и да стане с Фукушима, кадрите от димящите реактори се врязаха в колективното съзнание на човечеството по същия начин, както кулите на Световния търговски център в Ню Йорк от 11 септември 2001. Но за разлика от тероризма, "врагът" на ядрения фронт остава невидим. Пропагандистите на атомната енергетика минимализираха опасността, въвеждайки понятието "остатъчен риск". След Фукушима обаче това понятие става така неизползваемо, както и авариралите реактори.

Целта оправдава средствата?

Най-късно сега би трябвало да преминем към обновяемите енергии и да намалим потреблението. Необходими са усилия, които не отстъпват по нищо на усилията във войната срещу терора.

Защото иде реч в буквалния смисъл на думата за "война срещу терора" - терора на разюздания енергиен глад и печалбарството, дори с цената на това да се окаже застрашен животът на милиони хора; с цената на това да оставим на идните поколения планини от ядрени отпадъци, с които никой не знае как да се оправя. Ако целта оправдава средствата, би трябвало да се запитаме: що за цели са тези, които оправдават такива средства?

Ядрената технология изхожда от предпоставката, че човекът и техниката са непогрешими и се поддават на пълен контрол, винаги и навсякъде. Но дори във високотехнологичната Япония с нейните образцови стандарти се оказа, че контролът над реакторите е бил изпуснат. Трябва ли да напомняме, че АЕЦ-и има и в държави на несравнимо по-ниско техническо равнище? И че хората по света, разбира се, не са непогрешими.

Оксиморонът "мирен атом"

Към техническите рискове се добавят политическите: ядрената технология свързва мирната с военната употреба. Колко бързо може да се катурне един смятан за непоклатим режим - наблюдаваме сега в Северна Африка. Който иска да пресече разпространението на ядрените оръжия, трябва да работи и за спиране на разпространението на така наречения "мирен атом".

В Германия сега бяха изключени за три месеца най-старите АЕЦ-и. Защо само за три месеца и защо само най-старите? Въпросът е не само легитимен. Въпросът е спешен.