1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Колко скъп ще излезе Козлодуй?

7 август 2013

В хода на присъединяването си към ЕС България се задължи да спре старите ядрени мощности в АЕЦ Козлодуй. Четири реактора вече са спрени, но това не означава, че те са окончателно закрити. Сега въпросът е: кой да плати?

Снимка: BGNES

В бюджета на ЕС до 2020 година са предвидени 860 млн. евро за дейности по закриването на ядрени мощности в българската АЕЦ Козлодуй, в литовската АЕЦ Игналина и в словашката АЕЦ Бохунице. Още отсега обаче е ясно, че тези пари няма да стигнат доникъде, пише германският "Ханделсблат".

"Само в АЕЦ Бохунице се очертава дупка от 130 млн. евро, за която засега не е намерено нито национално, нито европейско финансиране", казва пред "Ханделсблат" Йенс Гайер от фракцията на германските социалдемократи в Европейския парламент. Като член на бюджетната комисия той е участвал в инспекции на дейностите по закриването на АЕЦ Бохунице. Изводът на експертите гласи, че окончателното спиране на старите ядрени мощности крие огромни финансови рискове за бюджета на ЕС.

Скъпото сбогуване с атома

Ядрените централи в Игналина и Козлодуй може да излязат още по-скъпо на европейските данъкоплатци. По данни на европейската Сметна палата разходите по консервирането на всички подлежащи на закриване ядрени мощности може и да надхвърлят предвидените за това средства със сумата от 2,5 млрд. евро. В хода на присъединяването си към ЕС България, Литва и Словакия се задължиха да спрат общо осем ядрени реактора съветско производство. Четири реактора в АЕЦ Козлодуй бяха спрени още през 2004 и 2007 година, през 2004 и 2009 година - два в АЕЦ Игналина, а през 2006 и 2008 година бяха спрени два реактора в Бохунице. Това обаче не означава, че въпросните ядрени мощности са окончателно закрити - горивните им елементи, както и други радиоактивни материали трябва да бъдат демонтирани и складирани в специални депа за отработено ядрено гориво, а бетонът и почвата в района на централите трябва да бъдат обеззаразени. Чак след това може да се смята, че ядрените мощности са окончателно закрити, пише "Ханделсблат".

Литовската АЕЦ ИгналинаСнимка: AP

В Бохунице всички тези дейности трябва да приключат до 2025 година, в Игналина - до 2029-та, а в Козлодуй - до 2035 година. Ако не възникнат непредвидени обстоятелства. Така например в Игналина операторът на централата и фирмата, която я подготвя за закриване, непрекъснато водят правни спорове, което удължава сроковете и увеличава разходите. Стигна се дори до временно спиране на европейското финансиране.

От чий джоб да дойдат парите?

Неясни отговорности, лоша координация и недостатъчна оценка на рисковете затрудняват дейностите по окончателното закриване на ядрените мощности в Източна Европа. А в Брюксел вече започват да губят търпение. Към края на тази година разходите на ЕС ще достигнат сумата от 3 милиарда евро, а до 2020 година ЕС ще е покрил над 60 процента от всички разходи по закриването на въпросните ядрени мощности. "Никога не сме обещавали пълно финансиране", казва Ингеборг Гресле от фракцията на християндемократите в Европарламента. Именно това обаче очакват отделните страни. Те казват: принудихте ни да закрием ядрените си мощности, затова сега не можете да ни оставите да се оправяме сами. Има и нещо друго: местните власти се опитват всячески да отложат закриването на работни места.

АГ, ХБ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ