Човек би могъл да се отнесе и цинично към примирието между Израел и Хамас, защото до неговото начало, 6 часа сутринта местно време, бяха олени всякакви нападения. Някой палестинци осъзнаха това и още във вторник вечерта изстреляха няколко самоделни ракети.

Случаят показва още веднъж колко крехка е основата, върху която се осъществяват преговорите за примирие между Израел и неговите арабски съседи.

Спогодбата обаче отсега се клати,

защото никой не може да прогнозира с точност още колко време обвиненият в корупция Ехуд Олмерт ще се задържи на власт.

Примирието индиректно отслабва позициите на Фатах на палестинския президент Махмуд Абас. Дали двете страни ще успеят да спазят договора ще се разбере през следващите дни и седмици. А вариантите са няколко: Хамас би могла да използва затишието, за да се снабди с ново военно оборудване, а междувременно да подпомага други групировки за извършват набезите си. От друга страна обаче би могла да поеме реална политическа отговорност за хората в ивицата Газа и по този начин да излезе от международната изолация, на която е обречена досега. И трябва да се подчертае, че нито едно бъдещо

примирие между израелци и палестинци няма да бъде възможно без участието на Хамас.

Преговорите на Израел с Ливан, ако въобще се стигне дотам, не би трябвало да са по-лесни - достатъчно е да споменем териториалния спор и големия бежански лагер за палестинци в Ливан.

Остава надеждата за успешен изход на досега индиректните преговори на Израел със Сирия. Но и пътят дотам ще бъде дълъг. Във всеки случаи президентът на Сирия Башар Ал-Асад демонстрира желание за отваряне на страната си към света и за оттласкване от прекалената близост с Иран.

Тоест, заключението е, че нещо се променя в Близкия Изток. Посоката е вярна. Но изходът е напълно отворен.