Коментар от Ясен Бояджиев:

Над 7 години след като бе зрелищно арестуван и обвинен в съучастие в „корупционно престъпление“ и 2 години и половина след като (заедно с останалите обвиняеми) бе напълно и окончателно оправдан, един съдия успя да осъди прокуратурата за нанесените му по време на делото вреди. Може би сте чували за случая - прокуратурата твърдеше, че заедно с един финансист въпросният съдия посредничили на бивш министър да даде на (вече бивш) следовател 20 хиляди евро, за да саботира и „хвърли в кошчето“ друго (както се оказва впоследствие, хипотетично) разследване за някакви съвсем предполагаеми злоупотреби на министъра.

Рекордът

Сега съдът приема за „установено по безспорен начин“, че задържането, обвинението и проточилото се дело са причинили на съдията тежки, включително здравословни вреди. Присъдените му 300 хиляди лева са рекордно за България обезщетение и представляват значителен дял от общите годишни „разходи“ на прокуратурата по това перо. Разходи, които напоследък непрекъснато растат. През миналата година, например, за загубени дела по Закона за отговорността на държавата и общините прокуратурата е изплатила над 7 милиона лева обезщетения за нанесените от нея вреди. Отделно България всяка година плаща значителни суми по подобни присъди на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) - през миналата година тази сума възлиза на почти 1 милион евро.

Но „цената“ на корупционното дело, за което става дума, не се изчерпва със споменатото рекордно обезщетение, тъй като другите двама обвиняеми по него също предявиха искове - бившият министър осъди прокуратурата на две инстанции за 70 хиляди лева, а финансистът осъди държавата в Страсбург за 14 хиляди евро.

Емблемата

Най-интересното в случая обаче е не самият финансов рекорд, а онези обстоятелства, които превръщат въпросното дело в нещо като емблема на имунизираната срещу реформи система. Най-напред то е емблематично за методите на работа, системните дефекти и крайния ефект от дейността на следствието и прокуратурата особено по дела за злоупотреби и корупция по така наречените високи етажи на властта. Като по правило тези дела започват многообещаващо с шум до небесата и завършват тихо и мирно с пълно крушение за обвинението. Така че в края на краищата няма значение дали реално е имало извършено престъпление или не.

В случая всичко започна с показното задържане на бившия министър, извършено по Великден през 2010 от маскирани антимафиоти, предвождани от зам.-градски прокурор на София, известен тогава като „острието на прокуратурата“. То ще остане незабравимо със заснетите от МВР и излъчени многократно по телевизията реплики на „острието“ към задържания: "Обвинен сте в престъпление корупционно... Тъй като сте абсолютен престъпник - колеги, като за всеки престъпник, долу на земята! Днес е Велики четвъртък, хубав ден преди Разпети петък да разпнем трима". По подобен начин бяха задържани и другите двама обвиняеми.

След арестите нещата продължиха с други закононарушения, установени недвусмислено и от трите инстанции по делото. Оказа се, че същият прокурор на няколко пъти е нарушил закона за т.нар. СРС-та - разписвал разпореждания за подслушване вместо министъра на вътрешните работи, заобикалял и подвеждал съда, за да получи разрешения. Заради тези закононарушения „острието на прокуратурата“ бе отстранено от процеса, но едва след като с делата си вече бе сериозно допринесло за крайните оправдателни присъди.

Основната „заслуга“ за тях обаче все пак е на следователя, получил „подкупа“ от 20 хиляди евро и после превърнал се в основен свидетел на обвинението. Три съдебни инстанции установиха, че той е инсценирал цялата история (включително самото даване на подкуп), като през цялото време е подвеждал тримата подсъдими да се включат в нея. И че ако въобще някой доказано е извършил престъпление в тази история, това не са те, а той. Както накрая написа в мотивите си Върховният касационен съд, това е „емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение". Което пък свидетелства или за неспособност (нежелание) да се разкриват подобни престъпления, или за скалъпено обвинение и монтиран процес.

И още емблеми

Професионалната кариера на двамата главни герои пък е емблематичен пример за кадровия подбор и зависимостите в системата. И ясно показва защо общественото доверие в нея е почти нулево, а шансовете тя да се реформира сама - не много по-високи. Тази кариера е изпълнена и с други подобни скандали, само изреждането на които би било по-дълго от този текст. И преди, и след въпросното дело на двамата са възлагани най-шумните и знакови разследвания, неизменно катастрофирали по горе-долу същия начин. Което не им пречи да растат в службата. След въпросното дело, например, следователят дори беше повишен до шеф на столичното следствие.

Когато по една или друга причина присъствието на двамата стана прекалено опасно и компрометиращо, те бяха изпроводени по живо по здраво с полагащата им се отплата за изпълнените поръчки и бъдещото мълчание. Вместо, например, да бъде дисциплинарно наказан и разследван за извършената от него „провокация към подкуп“, с решаващата лична роля на главния прокурор следователят бе освободен от ВСС „по собствено желание“ и с полагащите му се 50 хиляди лева за прослужено време.

Не бива да се пропуска и емблематичният „принос“ на тогавашния министър на вътрешните работи като политически вдъхновител и покровител в цялата история. „До седмица ще имаме арестуван съдия“, обеща най-напред той. А след извършените от подчинените му показни арести произнесе и присъдата: „Очевидно става въпрос за вече изградена схема за решаване на съдебно дело в предварително определена посока“. Заради тези думи, нарушаващи презумпцията за невиновност, България бе осъдена в Страсбург. Впрочем, заради навика си да произнася присъди по телевизията и заради бруталността на подчинените му по време на кръщаваните от него с поетични имена полицейски операции, той докара на страната седем присъди на ЕСПЧ на обща стойност 123 хиляди евро. Днес някогашният вътрешен министър се подвизава като председател на парламентарна група. А от хора като него се очаква да извършат съдебна реформа.

Много или малко са 300 хиляди лева?

Естествено, министърът не е платил тези 123 хиляди евро от джоба си. И те, както и рекордните 300 хиляди лева, са за сметка на данъкоплатците. Но това в края на краищата са дребни пари. Защото обществото плаща всъщност три пъти: веднъж като издържа цялата система, втори път като обезщетение за нейните безобразия и трети път - заради липсата на законност и справедливост, косвените щети от което са неизмерими. Така, както е неизмерима и цената на един непоправимо разбит човешки живот.