Такси за чужденци

Таксите за обучение в германските държавни университети и висши училища бяха отменени почти напълно през 2013 година. "Почти" означава, че има едно изключение: от зимния семестър на учебната 2017/18 година в провинция Баден-Вюртемберг беше въведена задължителна вноска за студенти от страни извън ЕС или Европейската икономическа зона (ЕИЗ). Такива студенти, ако това е първото им висше образование, са длъжни да плащат за следване във всички вузове в провинцията по 1500 евро на семестър.  

От таксата са освободени завършилите немски училища в чужбина, студентите по програми за обмен, както и аспирантите, пишещи в Германия дисертация. Изключение се прави също и за студентите-чужденци, които имат поне един родител, съпруг/съпруга или деца, притежаващи паспорт на страна-членка на ЕС или ЕИЗ. Същото право дава и разрешението за пребиваване в ЕС, както и работата в Германия: ако кандидат да следва в Германия преди това е работил 5 години или ако някой от родителите му е живял 6 години в Германия, от които поне три е имал работа. От такса са освободени също и стажантите по учебна програма, както и завършилите колеж в Баден-Вюртемберг. 

Първо и второ висше образование

Под "първо висше образование" в Германия трябва да се разбира завършването на бакалавърска степен  (Bachelor), придобиването на квалификация "специалист" (Diplom) или полагането на държавен изпит (Staatsexamen). Последният дава право на работа в държавно регулирани професии като лекар, учител, юрист, фармацевт. Ако кандидатът да следва в Германия има завършена бакалавърска или магистърска степен в страна извън ЕС, например Русия, и не е завършил ВУЗ в Германия или друга страна-членка на ЕС, в този случай това се смята за първо висше образование.

Във всички останали случаи последващото обучение е второ висше образование (Zweitstudium). Преди всичко това се отнася за студентите, които вече имат дипломи за магистър/мастър, за специалист или за успешно положен държавен изпит. Някои вузове причисляват към тази категория също и бакалавърската степен.

В някои германски провинции второто висше образование е платено. В Баден-Вюртемберг и Райнланд-Пфалц, например, то струва 650 евро на семестър, в Саксония - 350 евро, а в Саксония-Анхалт - 500 евро на семестър.

Ако преди получаването на диплома решите да смените специалността, това вече не се смята за второ висше образование. Същото важи, ако паралелно учите две специалности - в един и същи или в различни вузове.

Дали след завършена в Германия бакалавърска степен магистратурата ще се смята за първо или за второ висше образование, зависи от нейния вид. Повечето магистърски програми в Германия са консекутивни -  логично продължение са на обучението за бакалавър по същата или близка специалност. Тази магистърска степен е еквивалентна на първото висше образование и студентите не се таксуват.

В Германия съществуват също и магистърски програми за висшисти (weiterbildende Masterstudiengänge). По правило тези форми на следдипломна квалификация са платени и се смятат за второ висше образование. За различните специалности и вузове таксите са различни. Така например магистратура по "Мениджмънт и иновации" в мюнхенския Технически университет излиза 28 хиляди евро, а в университета във Франкфурт на Майн обучението за мениджър в авиацията и туризма струва 19 900 евро. Курсът на обучение във висшето училище в Мюнстер за "магистър по бизнес администрация" в инженерните и естествените науки пък излиза 6 250 евро.

Семестриални такси и просрочване на следването

Всички студенти в държавните вузове на Германия са длъжни да плащат семестриални такси, които отиват за мензите, спортната дейност, за езикови курсове или за студентски карти за пътуване в обществения транспорт. Всяко висше учебно заведение самó определя размера на семестриалната такса: от 76 евро във Висшето училище на провинция Саксония-Анхалт до 380 евро в Бременския университет. В Баден-Вюртемберг чужденците от страни извън ЕС заплащат към семестриалната такса от 188 евро и сумата от 1 500 евро - допълнително. Без внесена семестриална такса не е възможно записването за следващия семестър.

Също така е важно да се знае, че прекаленото протакане на следването, ако то продължи много по-дълго от предвиденото, излиза по-скъпо. В такъв случай в някои германски провинции се начисляват и такси за просрочване на обучението (Langzeitstudiengebühren). Така например в Бремен се дължи такса от 500 евро за всеки семестър над четиринайсетия, а студентите в Саксония могат да удължават безплатно следването си само с 4 семестъра. След това за всеки допълнителен семестър се плащат по 500 евро такса за просрочване на следването. Подобни такси съществуват също и в Саксония-Анхалт, Долна Саксония, Заарланд и Тюрингия.