Един учтив гост, издокаран със смокинг, симпатичен и спокоен, непринудено разговаря с директорката на Байройтския музикален фестивал и с внуците на Вагнер. Това е сцена от историческия филм за Байройтския фестивал през 1936 година. На кадрите се виждат режисьорът Хайнц Титен, министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс, диригентът и композитор Вилхелм Фуртвенглер, сияещата Уинифред Вагнер, а след представлението на сцената се качва и фюрерът, за да приеме заедно с хора и солистите аплодисментите на публиката. Следва хитлеристки поздрав.

Всички тези сцени са смущаващи, особено когато човек си даде сметка, че в тях Хитлер изглежда някак невинен и външно симпатичен.

Вагнер при националсоциализма

Сензационни нови разкрития по тази щекотлива тема едва ли могат да се очакват. А и самото разискване на исторически щекотливи аспекти, свързани с Байройт, не е ново. Това отбелязва и Свен Фридрих, директор на музея "Рихард Вагнер" - още през 1980-те и 1990-те години е имало изложба и симпозиум на тема "Хитлер и евреите, припомня той.

Ясно е същевременно, че темата за Вагнер и националсоциалистите съвсем не е изчерпана. "Че какво общо има Рихард Вагнер?"; "Цялата тази мръсотия, която се излива върху името му, няма нищо общо с него" - подобни аргументи продължават да се чуват и до ден-днешен. Директорът на музея "Рихард Вагнер" изтъква, че "метаполитическото измерение на творчеството на Вагнер го прави интересен за националсоциалистите".

Томас Ман е бил прав?  

Тазгодишният симпозиум по темата започна с оживена дискусия за актуалната постановка на "Нюрнбергските майстори-певци" на режисьора Бари Коски. Австралиецът с еврейски корени за първи път показа на сцената Рихард Вагнер като антисемит, а неговото тълкуване се позовава на историята на поставянето на Вагнеровите произведения на сцената.

За германската авторка Ирмела фон дер Люе постановката на Коски на практика представлява изпълнение на искането на Томас Ман от 1947 година. Тя припомня, че по време на емиграцията си в Америка Томас Ман отказва да стане почетен председател на фондация за обновяване на напълно дискредитирания Байройтски фестивал "докато не бъде разнищено всичко, което доведе до грехопадението на Байройт".

Дали през 2017 всичко вече е разнищено? Наследството на Волфганг Вагнер е предадено през 2013 г. на Баварския държавен архив. Други източници обаче вероятно липсват. Дали постановката на Коски щеше да е възможна през 1951, когато Байройтският фестивал е открит отново след войната? Тогава се гледат необвързващите постановки на Виланд Вагнер, а миналото все още е било изтласквано от съзнанието. Във всеки случай Байройтският фестивал има тогава многобройни гости от чужбина, главно от Франция,включително много евреи, оцелели от Холокоста и възторжени почитатели на Вагнер. 

Вагнер - предвестник на нацистите?

През 1949 г. Томас Ман отбелязва в едно писмо: "В самохвалствата на Вагнер, в неговото вечно самоизтъкване и вездесъщност има една безименна нескромност, която предшества тази на Хитлер. Няма съмнение, у Вагнер има много "Хитлер". И все пак писателят вижда у Вагнер по-скоро европейски космополит, отколкото предшественик на нацизма. И много преди катастрофата на Втората световна война и Холокоста противникът на Хитлер пише: "Представата, че този идиотски подлец се наслаждава на сладко-героичната романтика, е безкрайно отвратителна."

Често е изтъквано, че духът, в който са написани произведенията на Вагнер, по начало е националистически и антисемитски. Швейцарският публицист Миша Брумлик посочва в тази връзка, че понякога творчеството дава израз на несъзнателни процеси - без авторът да си дава сметка за това.

Злоупотребата на нацистите с Вагнер и сервилността на Байрот към Хитлер често биват релативирани от дистанцията на времето. Вагнер умира през 1883. Четиридесет години по-късно зетят на композитора Хюстън Стюарт Чембърлейн и снахата Уинифред Вагнер превъзнасят Хитлер като новия Парсифал и спасител на Германия. Именно заради Хитлер Байройтският фестивал се политизира - още през 1925 година. Историкът и националист Чембърлейн обосновава расистките си тези с превъзходството на германската музика. Неговият аргумент гласи приблизително следното: щом германците са толкова велики в музиката, те трябва да станат велики и в политиката.

Дали силният образен език на Вагнер или по-скоро неговата неприязън към евреите вдъхновява Хитлер? Известно е, че с есето си "Юдаизмът в музиката" Вагнер проправя пътя на антисемитизма в буржоазните среди. Но също така той е и хвалил евреите, наричал ги е "най-благородните сред всички нас".